Разпространението на изображения със сексуален характер без разрешението на лица, без тяхно съгласие е много мощно, крайно средство за натиск.
Това е позицията е на проф. Нели Огнянова, експерт и преподавател по медийно право в Катедрата по европеистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Пред БНР тя коментира медийно-правния аспект на казуса с публикуването на интимно съдържание и лична информация за партньорката на един от кандидатите за кмет на София – арх. Борислав Игнатов.
„Мотивацията е различна: понякога тя е просто за отмъщение, за продължаване на връзката, понякога мотивите са с личен характер, но днес говорим за случай, в който става въпрос за опит за принуждаване към определено поведение, към отказ от участие в изборен процес. Това е един феномен, който има и социални измерения - това е изключително опасно, защото порното за отмъщение е инструмент на културата на страха“, посочи проф. Огнянова.
Трябва да се реагира много ясно и недвусмислено и обществото и медиите да се противопоставят на тази тенденция, смята Нели Огнянова. По думите й, за страната ни това е сравнително нов инструмент в арсенала от средства за притискане на хора и на публични фигури.
„Засега са използвани други средства, скрити записи, използване на малки лични тайни, средства от едни други времена – от машината на Държавна сигурност. Но тук натискът, заплахата идва от едно средство за масово информиране, каквото е сайтът „Пик“, подчерта проф. Огнянова.
В България правната процедура за подобни случаи на защита на човешкото достойнство не е ясно да е задвижена, но трябва да се отчете реакцията на политическо равнище, отбеляза още медийният експерт.
„Има отказ от партниране с този сайт по време на избори. Партии и кандидати обявиха позициите си. Има елементи на разграничаване, предвид легитимирането на сайта досега от едно масово, ако мога така да кажа, позиране на политици по време на събитията, на сайта.“
Според проф. Огнянова времето ще покаже дали това разграничаване е „моментно поради шоковия характер на публикацията или има трайна тенденция за въвеждане на стандарти в политическото поведение“.
