Една новина може да ви се стори добра, но всъщност да не е. Прокуратурата се похвали, че магистрати даряват над 200 книги на затворниците в Бургас. Само преди 4 дни, в понеделник, първият учебен ден, стана ясно, че за всеки трети първокласник българския език НЕ е майчин.
МОН съобщи, че тази година в първи клас влизат 60 000 дечица. 20 000 от тях не говорят български.
Съобщават ни, че за поредна година прокурори и следователи ще дарят книги и енциклопедии на лишените от свобода. Тази новина никак не звучи като позитивна, най-малко защото дарението е за хора, които са тикнати в зандана, точно в резултат на работата на следователи и прокурори.
Не трябва ли да се запитаме защо у нас магистратите и следователите даряват книги на затворници, а не на децата?
„Бях веднъж в Ню Йорк и слушах разговор за строежа на частни затвори – бързо развиваща се промишленост в Америка. Затворническата промишленост трябва да планира бъдещия си растеж – колко килии ще бъдат необходими? Колко ще бъдат затворниците след петнайсет години? И там са установили, че това може много лесно да бъде изчислено, като се използва твърде елементарен алгоритъм, базиран на въпроса какъв е процентът на децата между десет и единайсет години, които не могат да четат. И които определено не могат да четат за удоволствие. Не можем да говорим едно към едно – няма как да твърдим, че образованото общество не познава престъпността. Взаимовръзките обаче са съвсем явни. Мисля, че една от тези взаимовръзки, най-обикновената, произлиза от нещо съвсем обикновено. Грамотните хора четат художествена литература.", разказва Нийл Геймън*, английски писател на фентъзи, научна фантастика и комикси през 2013 г. пред „Агенцията за четенето“ в Лондон.
Говори още, че: "Художествената литература има двустранна употреба. На първо място създава пристрастяване към четенето. Подтиква те да искаш да узнаеш какво става после, да искаш да обърнеш страницата, да изпитваш необходимост да продължиш, дори да е трудно, защото някой е изпаднал в беда и ти искаш да разбереш какво става накрая {…}
Това е много силен подтик. Освен това те принуждава да научаваш нови думи, да измисляш нови мисли, да продължаваш. Да откриеш, че четенето само по себе си е удоволствие. Когато човек научи това, вече е готов да прочете всичко. А четенето е ключ. Преди няколко години за кратко се чуха гласове, които твърдяха, че живеем в постграмотен свят, в който способността да извличаш смисъл от писаното слово е по-скоро излишна, обаче онези дни отминаха: думите са по-важни от всякога. Управляваме света с думи и докато светът се плъзга в мрежата, ние трябва да го следваме, да разбираме това, което четем.
Хората, които не са в състояние да се разбират помежду си, не могат да обменят идеи, не могат да общуват, а програмите за превод почти не могат да помогнат. Най-лесният начин да се убедим, че отглеждаме образовани деца, е да ги научим да четат, да им покажем, че четенето носи удоволствие. А това, накратко казано, означава да им намерим такива книги, каквито харесват, да им осигурим достъп до тях и да ги оставим да ги четат.“
„Литературните произведения ще бъдат дарени за потребностите на лишените от свобода и ще попълнят библиотеката на затвора в Бургас. Произведенията са дарени от прокурори и следователи, които се включиха в инициативата, която Апелативна прокуратура – Бургас провежда за втора поредна година. Дарението ще бъде направено в залата на Апелативна прокуратура – Бургас. Дарителският акт ще бъде подписан от Любомир Петров - Административен ръководител на Апелативна прокуратура –Бургас, и Бранимир Мангъров - началник на затвора в морския град.“, гласи официалното съобщение на българската прокуратура.
Може би за много хора това звучи като жест на състрадателност, но за други, които са попадали на следователи, които е трябва да открият кой е обрал жилището им/откраднал е колата им/ продава дрога в квартала или училището на децата им и т.н. знаят, че те често са близки приятели с престъпниците, защото си ги познават от малки. Вероятно много от вас са чували подобно афиширане на познанство с обирджии/нарколасьори/ автоджамбази и пр. Вас ви виждат за сефте.
Прокурорите също си познават контингента и хич не им дреме за обраните ви вещи, тези на починалите ви родители, на децата ви или други ваши близки и въобще за всякакви золуми в живота ви. Важното е човекът, с примерно 11 присъди, да лежи по-малко, защото те него си го знаят, а вас не. Не познават и деца, които не говорят български, защото техните учат в чужбина и са си грамотни.
Не разбирайте, че дарението на книги за затворници не е добро дело. Напротив, в това има смисъл и е за адмирации, но само ако първо дарителите са се погрижил тези хора да не попадат зад решетките. Дали са първо шанс да се образоват децата, за да не попадат зад решетките.
Диана Йонкова
===
*Нийл Геймън е автор на бестселъра „Американски богове“ и ред други книги, включително и в съавторство с Тери Пратчет.
