Печатните медии коренно променили отношението си към властта след парламентарните избори, показва изследване на Лабораторията за медиен мониторинг на фондация "Медийна демокрация”.
Проучването, направено от агенция "Маркет Линкс” обхваща последните 11 месеца. Според него преди парламентарните избори медиите са имали едно отношение към определени политически партии и личности, а след това са променили позицията си на 180 градуса, обясни доц. д-р Орлин Спасов, ръководител проекти във фондацията. Според него е притеснително, че доста издания са станали твърде конюнктурни. Преди и след изборите някои вестници напълно променят отношението към настоящия премиер Бойко Борисов, показва Картата на медийните зависимости, изготвена от фондацията. Диаметралната смяна в позицията най-ясно личи при вестниците "Атака”, "Класа” и особено в изданията "Монитор”, "Телеграф”, "Експрес”, които са част от медийната империя на Ирена Кръстева. припомняме, че журналистите, които работеха във вестниците и телевизиите, бяха най-критични към бившия кмет Бойко Борисов, наричайки дори в начална страница "Бойко Тиквата", какъвто, според изданието, бил и прякора на премиера в мутренските среди.
"Бойко вкарва чалгата в парламента” пише "Телеграф” преди вота, а след идването на правителството заявява: "Бойко погва вещиците на Станишев”. В "Стандарт" и "24 часа" били взели завоя доста по-плавно. При електронните медии липсват такива резки обрати. Отношението към Бойко Борисов е по-балансирано, с тенденция за леко повишаване на одобрението към личността на премиера. Обратна е ситуацията в отношението към бившия министър-председател Сергей Станишев. При него традиционно негативното отношение в края на мандата се засилва, особено след изборите. Това се откроява най-ярко при публикациите в "Експрес”, "Монитор”, "Телеграф” и "24 часа”, които тотално са обърнали политическата насоченост. Във вестника на Тощко Тошев "Труд" не се забелязва почти никаква промяна. Както в случая с Борисов, отношението към Станишев в електронните медии също остава значително по-балансирано, отколкото в пресата. Според Гого Лозанов управителен директор на фондация "Медийна демокрация" като цяло има по-драстични разлики в поведението на печатните медии, отколкото в това на електронните. Новите медии пък са тези с най-крайни позиции, допълни той.
Спасов определи рязката промяна в медийното отразяване като особено тревожна тенденция. Според него основна причина за това преобръщане се дължи на факта, че голяма част от медиите нямат стабилна ценностна система. "Когато ясно можеш да се идентифицираш с определени ценности, тогава имаш едно стабилно, предвидимо поведение като медия,” обясни Спасов. Медийните експерти обаче отбелязват, че в България се е наложила друга ценностна система - медиите искат да се харесат на всички, търсят една по-широка популярност и затова са по-склонни конюнктурно да променят поведението си и да стават удобни за силните на деня. Според Спасов симбиозата между медии и политици е толкова силна, че те взаимно определят своя дневен ред. Най-често застъпвани теми в медиите през 2009 г. са били свързани с работата, действията или изказванията на министри и висши държавни служители. Засилено присъстват още материали за БСП и правителството на Станишев. Най-споменавани са имената на Бойко Борисов, Сергей Станишев, Иван Костов и Волен Сидеров.
