”Срам ме е, че бях частица от тази мръсна, гадна машинария, наричана власт“, пише на страницата си в Инстаграм журналистката Милена Мьобиус, работила в общинския апарат на Москва.
„Първата ми длъжност беше в градския вестник. Страшно се зарадвах, когато ме назначиха. „Аз съм журналист! На пъпа на Москва!“. Дръжки. В слугинските медии никой не се занимава с журналистика. Пишеш само „Сергей Семьонович посети/откри/кихна...“
Втората ми работа беше в социалните мрежи. Пълен провал. Нима жителите на район Капотня ги интересува, че днес Собянин е открил нейде си в „Разказовка“ нова спирка на метрото? Не, разбира се, но трябваше да „отработим“ темата. И да изтрием мненията на всички недоволни, които не приемаха лакърдиите, че през последните години Москва се била „разхубавила“. Срещу жълти копейки убивахме Москва, а в почивката къркахме на работните си места. Срамувах се от себе си. Доволна съм, че поне намерих смелост да кажа няколко думи за общинската кочина...“
Радио „Свобода“. Защо и как решихте да споделите историята си с нас?
– Подейства ми реакцията на хората от медиите около съдебния процес срещу Павел Устинов. Когато видиш, че наоколо се изправят смели личности, готови да отстояват мнението си, и ти придобиваш кураж.
– Какви други освен журналистическите задължения имахте? Как действат троловета на Собянин в социалните мрежи?
– Пишех фалшиви постове на теми от живота на московчани. Натисках хората, споделили несъгласие. Участвах в измислени „мероприятия“ като празник на града, фестивали и срещи с преоблечени като „граждани“ общински служители. Троловете на Собянин се отличават от кремълските. Целта на кремълските слуги е да пуснат максимален брой агресивни коментари и да им организират одобрение и словесна подкрепа. Собянинските тролове се опитват да убедят събеседника в добрите намерения на кмета, да го залъжат с благи приказки и да му внушат, че онова, което вижда, е нещо друго. Да му пробутат фалшивото одобрение на „обикновени“ граждани като него.
– Пишете, че „срещу жълти копейки убивахме Москва“. Колко изкарват троловете на Собянин и лесно ли се намират доброволци за подобна дейност?
– Когато ме назначиха през 2017 г., заплатата беше 40 000 рубли (около 615 долара). Когато напуснах, беше 50 000 рубли (768 дол.). Сега не знам колко взимат. Тогава с колежките се наричахме помежду си „собянински курвички“. Повечето наемници са пришълци от други градове. Безработни, притиснати от нужда млади хора. Ежедневно споделяхме болките и страховете си: „Писна ми! Пак не ни платиха! Не ми се пишат тези дивотии!“ Но малцина се осмеляват да напуснат. С какво ще си платят леглото, сметките, храната? Могат да си намерят друга работа, нали? Но ако си дошъл само преди година-две, никак не е лесно да се оправиш в столичното гъмжило.
– Нима и на троловете не плащат редовно?
– И още как! Бавеха парите от една до две седмици. Не винаги, разбира се. В повечето случаи взимахме заплати навреме. Разбира се, без данъци, огигуровки и писмен договор.
– Сред идеологическия слугинаж имаше ли хора, които работеха “за идеята", а не само за пари?
– Смятам, че общинските тролове се делят на три категории: работещи само за пари, лоялни към властта и такива, на които за нищо не им пука.
Дмитрий Волчек
Радио „Свобода“
