Хари Уайт влиза в историята като архитект на следвоенната световна икономическа система, като създател на Международния валутен фонд и като един от най-високопоставените агенти на СССР.
На 16 август 1948 г., в апогея на процеса, заведен срещу него от Комисията за разследване на антиамериканска дейност, умира Хари Декстър Уайт. Чак в края на ХХ век истината излиза наяве: един от строителите на Бретън-Уудската система, баща на МВФ и на Световната банка години наред е съветски агент за влияние.
Началото
Роден е през 1892 г. в семейството на еврейски емигранти от днешна Литва, тогава в пределите на Руската империя. В САЩ родителите му променят фамилното си име от Вейт на американското Уйат. Младият Хари участва в Първата световна война и след края й следва икономически науки и защитава докторска дисертация. Няколко години е университетски преподавател, преди да бъде назначен за съветник на министъра на финансите Хенри Моргентау.
През 1938 г. вече е началник на отдел, после помощник на министъра и главен посредник между Министерството на финансите и Държавния департамент.
Архитект на световната икономика
Играе значителна роля в изграждането на следвоенната икономическа система. На Бретън-Уудската конференция през 1944 г., завършила с убедителна победа за американците, е главен представител на САЩ. Уайт успява да наложи долара като световна валута вместо предлагания от британците банкор, вързан за цената на златото.
Хари Уайт става и основател на Световната банка и на Международния валутен фонд, превърнали се в крайъгълни камъни на новата икономическа система.
„Идеен“ агент
Уайт никога не е членувал в Комунистическата партия на САЩ и не изповядва комунистически възгледи, но изпитва симпатии към СССР и смята, че добрите отношения между двете световни суперсили са най-сериозният залог за мир и стабилност на планетата.
През втората половина на 30-те години Уайт по собствена инициатива става агент на руското разузнаване, като не получава нито грош за предаваната секретна информация. Чрез свои подчинени, които имат контакти с американски комунисти, Уайт се свързва със съветския резидент в САЩ Яков Голос, който вече е създал колосална агентурна мрежа на НКВД в Страната на неограничените възможности. По верига, в която участват негови подчинени, Уайт пуска към Москва строго секретна инфорация и важни правителствени документи.
С кариерното си израстване се нарежда сред най-ценните съветски агенти. Отначало получава оперативния псевдоним „Юристът“, но след като оценяват изключителната ценност на получаваната информация, шефовете на съветсткото разузнаване постоянно сменят псевдонима му, за да го предпазят от случайно осветяване.
В документите на съветските тайни служби е запазено становище: „Поради изключителната важност на „Юриста“ и необходимостта да бъде гарантирана конспирацията, смятаме за целесъобразно за работа с него да бъде определен специален нелегален агент“.
Агентурните сведения
След като е назначен за директор на монетарния отдел в МФ на САЩ, Уайт получава привилегията сам да подбира служителите си, без да ги подлага на проверка от контраразузнавателните служби. Затова с протекцията на Уайт в министерството е назначен друг съветски агент – Харолд Гласър, който скоро става вицепрезидент на Съвета по военното производство, държавна агенция, която ръководи военната промишленост на САЩ. Гласър е и главен икономически съветник на правителството по отношение на Еквадор.
Самият Уайт остава най-ценният осведомител на съветските тайни служби: предава данни за дългосрочни правителствени намерения, прави подробни коментари за вътрешнополитически решения, изпраща безценни данни за настроенията във висшия ешалон на държавната власт и сред американския политически и индустриален елит.
През 1943 г. Хари Уайт проваля отпускането на кредит от 200 млн. долара за китайския лидер Чан Кайши, който е във враждебни отношения със Съветите.
Някои учени и разследващи исторически събития журналисти смятат, че машинациите на Уайт залагат провала на преговорите между САЩ и Япония за отмяна на нефтеното ембарго. Провал, който в крайна сметка става решаващ фактор Япония да нападне САЩ. Същите автори смятат, че обръщането на Япония срещу САЩ е било от полза единствено за СССР, тъй като войната в Тихия океан е снела японската запаха срещу Съветите и е дала възможност на Сталин да прехвърли 50-те сибирски дивизии (около 500 000 войници) срещу хитлеристките войски пред Москва.
Разобличаването
Още при старта на агентурната си дейност Уайт се оказва на косъм от провал. През 1939 г. съветският шпионин Уитакър Чембърс прекъсва връзките си с Москва и започва да „пее“ пред ФБР. Фанатичен комунист, Чембърс е ужасен и отвратен от Големия терор в СССР през 1936-1938 г., напуска комунистическата партия и става яростен антикомунист. На среща с Адолф Бърли, съветник по вътрешната сигурност на президента Рузвелт, Чембърс предоставя списък на хора, които симпатизират на комунизма. В доклада си до президента Бърли не вписва името на Уайт, но изрежда други имена на служители във финансовото министерство. Така или иначе, Рузвелт игнорира подадената информация, като я нарича „абсурдна“.
Още по-голяма заплаха за Уайт представлява сигналът, подаден през 1945 г. от Елизабет Бентли. Подобно на Чембърс тя е американска комунистка, изпълнявала функциите на куриер на съветското разузнаване. Скарва се с новия си шеф Анатолий Горски, къса отношенията с руснаците и изсипва цялата си информация пред ФБР. Но Уайт вече е достатъчно солидна фигура, за да бъде съборен от показанията на разочарована бивша комунистка.
Срещу Хари Уайт започва разследване чак през 1947 г., когато Студената война е в разгара си. В началото на август 1948 г. е извикан пред Комисията за разследване на антиамериканска дейност. По време на изслушването получава сърдечен пристъп. Следва втори инфаркт и на 16 август умира на 55-годишна възраст. Официалната версия за смъртта му е „свръхдоза дихоксин“, лекарство за хора със сърдечни заболявания. Смъртта му не предизвиква подозрения за самоубийство, тъй като подобно предозиране е често явление в тагавашна Америка.
През 50-е години при дешифриране на съветските разузнавателни съобщения в изпълнение на секретния план "Венона" зад агентурния псевдоним "Юристът" най-сетне е идентифициран Хари Уайт. Но данните от дълбоко засекретения план не са предоставяни на обществеността и не са публикувани до 90-те години на миналия век.
След като документите от „Венона“ са разсекретени, агентурното минало на Хари Уайт е проучено и окончателно потвърдено. До ден-днешен той остава сред най-високопоставените агенти на СССР в историята на САЩ.
Евгений Антонюк
„Лайф.ру”
