На 84-годишна възраст почина Любомир Левчев. Роден е на 29 април 1935 г. в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет.
Любомир Спиридонов Левчев е български поет и писател, народен деятел на изкуството и културата. Баща е на поета Владимир Левчев и на художничката Марта Левчева.
Първата му книга „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор е на три романа и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“ и „Сладко и горчиво“.
Той е носител на редица държавни отличия, на международни и национални литературни награди: Димитровска награда (1972); Орден Стара планина I ст. (2006); Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието Рицар на поезията (1985); Медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985); наградите Мате Залка и Борис Полевой - Русия (1986); Голямата награда на института "Александър Пушкин" (1989); Световна награда за мистична поезия Фернандо Риело (1993); Национална награда Христо Г. Данов за цялостно творчество (2008); Орден Владимир Маяковски - Съюза на писателите в Евразия и Съюза на писателите и преводачите в Русия (2009); Златен венец - Стружки вечери на поезията (2010).
***
В НЕВИДИМАТА КУЛА
Снощи валя златен дъжд.
Още мирише на Бог.
Постелята на есента,
разхвърляна от страстите, пустее.
Жените се споглеждат озарени.
Но
не знаят коя е Даная.
