На този ден се почита паметта на Св.Игнатий Богоносец - един от многото ученици на Йоан Богослов. Живял през ІІ век, той бил застигнат от участта на повечето ранни християни, които били жестоко гонене като привърженици на новата религия. Свети Игнатий намерил мъченическата си смърт на сцената на римския колизеум, където бил разкъсан от дивите зверове.
В българските традиции Игнажден бележи началото на новата година. Българите вярват, че всичко, което се прави в този ден, може да гарантира здравето, берекета, щастието и късмета в семейството.
Жените измитат комините, хвърляли кестени в обора, за да се плодят агнетата. Раздават погачки на близки и съседи за здраве и благополучие. Мъжете колят прасето за Нова Година. Момите и невести довършват празничните носии, а родилките теглят децата си за ушите, за да растат по-бързо.
Особен колорит на празникът придава обичаят полязване. Старо поверие е, че от това, какъв човек влезе пръв в къщата на Игнажден, такъв ще е късметът на семейството. Полязникът трябва да носи сухо клонче, с което благославя стопаните, а те го даряват с риза, кърпа и дребни пари.
По традиция вечерта на Игнажден се нареждат на трапезата само постни ястия – погача с мая, сарми, варено жито, просо, царевица или болгур, боб, зеле, лук, туршия, ушав, орехи, ябълки и вино. По стар обичай жените пекат колачета с квас за всеки член на семейството, които пазят до Васильовден (1 януари), за здраве и благополучие.
Именици днес са Игнат, Игнати, Иго, Игната, Игнатка, Игне; Пламен, Пламена, Огнян, Оги, Огнемир, Огнемира, Огнянка.
