Пенсионерът Данчо Лазаров, все още шеф на федерацията по волейбол, се държи с треньора на националите Силвано Пранди като старшина с новобранци. Или ще върнеш в отбора тези, които ти казвам, или прав ти път. Така старшинката поставя условия на войниците, за да ги пусне в отпуск или да им даде нещо, което по принцип им се полага.
Вакса за обувките, например. Важното в този подход е унижението и демострацията на власт. Аз казвам, а ти трябва да изпълняваш.
Отвратително и издава фелдфебелски манталитет и мисловно ниво. Още по-отвратително е, че само Владо Николов, вече бившият капитан на национални отбор, заяви открито, че подобен ултиматум е неуместен и той на мястото на Пранди би подал оставка. Това е честна позиция на спортист и треньор, който по едно време бе залитнал по участие в тв формати и шоута, които смутиха част от феновете му… Хубаво е, че не е изгубил чувството за достойнство и порядък. Защото да защитиш колегите си и треньора им е порядъчност, каквато все по-рядко се вижда по тези земи.
Случката има още един аспект: ще се възползват ли Валентин и Георги Братоеви и Николай Николов от ходатайство, произведено в заповеден тон. Всички ние сме им се радвали многократно и бихме го правили пак, стига това да става по честния начин. Конкуренцията за националния отбор е голяма – и слава Богу! Останаха такива волейбола и художествената гимнастика. Затова и нивото е високо. Волейболистите бяха отвяти от словенците на осминафинала, но и това го има в картите. Онези момчета горяха и се хвърляха като в битка, а нашите правеха плахи опити да се противопоставят. Сигурно няма да се класираме за Олимпиадата в Токио на турнира в Берлин, след като изпуснахме реални възможности, но и това не е болка за умиране. Децата и младежите, които идват във волейбола са гаранция, е отново ще бъдем световна сила. Дори временния спад – продължил неприятно дълго – няма да спре развитието на този спорт у нас. Дори Данчо Лазаров и кръгът около него няма да го спрат. Битката за неговия стол също влияе, защото предполага интриги и неубедителни решения. Вождизмът, утвърдил се в ерата „Лазаров“ ще пречи още известно време.
Има обаче и добра новина: вечният Лазаров, Инженера, е на достолепна възраст и не може да спре биологичния часовник. Като няма кой да му посочи вратата, ще го направи природата…
Димитър Ванев, Русе
