Понеже си решихме другите проблеми и не се делим на „леви“ и „десни“, на левскари и цесекари, сега можем да се оплюваме като привърженици или противници на 16-годишната екоактивистка Грета Тунберг.
След като й бе дадена думата да се накара на световните лидери от трибуната на Генералната сесия на Общото събрание на ООН, мнозина се определят според координатната система „за“ или „против“ намръщеното девойче.
Идеите и призивите на Грета предизвикаха мощен международен резонанс, особено след младото поколение. Полезно и разумно е да бъдат взети незабавни, планетарни, координирани и дългосрочни мерки срещу замърсяването на природата, срещу хищническото използване на невъзстановяеми ресурси, срещу безумията и индустриалните покушения срещу Майката-Земя, водещи до катаклизми и убиващи бъдещето на Хомо сапиенс.
Но не Грета Тунберг първа бие тревога за мрачното ни еко-бъдеще. Популизмът, голословните констатации и примитивното хулене на най-напреднали държави и на политически лидери звучат примитивно и носят скрит политически подтекст. Нищо ново не може да ни каже недоучилата шведска девойка. Освен да информира широката публика за психическите си отклонения.
Фанатизмът и говоренето от позицията на висш морален съдник връщат към Средновековието, когато римските папи обявяват детски кръстоносни походи към Божия гроб. Походите завършват трагично за излъганите деца и за нещастните им родители.
Днес знаем, че идеите, речите и модела на поведение на г-ца Тунберг се апробират и подават от мощен левичарско-екологичен щаб, чиято цел е да манипулира световното обществено мнение, както преди години го хвърли в паника със спонтанното „велико преселение на народите“, маскирано като бежанска вълна. Европейските държави още не са се оправили с Дъблинските и с други регламенти, регулиращи миграционните процеси към Стария континент и затова изгревът на новата левичарска еко-звезда е повече от навременен.
„Глобалното затопляне“ и риториката срещу мигрантите, които идват да „променят етническия състав на българското племе“, вече изпратиха в Европейския парламент неколцина псевдопатриоти и антиевропейци. Тепърва ще им берем срама.
Както всеки друг фанатизъм и екологичният фанатизъм оставя усещането за заучена, предварително нагласена, неискрена игра с чувствата и с политическите нагласи на големи човешки общности. Тоест, с политика от най-нечист разряд. Кой би могъл да финансира световната кампания на Грета? Кому е изгоден екстремизмът й? През 2018 г. общият обем на търговията с квоти за въглеродни емисии в атмосферата е скочил с 250 % и достига рекордната сума от 144 млрд. евро. Според специалисти, скоро пазарът на въглеродни емисии ще стане най-големият на планетата и към 2020 г. ще достигне оборот от 2 трилиона долара!
Ето ви „чиста“ екополитика, обвита в банкноти за милиарди. Засега.
Ето ви „Вие откраднахте моето детство! Вие откраднахте мечтите ми!“.
Около „младежката революция“ на Грета железопътните компании в Швеция отчитат 10 % растеж на пътникопотока. Шведските левичари и особено „зелените“ червени постигат небивала популярност от 21 %. Популярност чрез популизъм, срещу което червените „зелени“ обикновено реват най-силно.
Ала защо Грета се кара и гледа страшно само лидерите на най-развитите държави? Не знае ли, че в Западна Европа и САЩ ускорено се въвеждат безотпадни технологии и напредналите държави все по-малко замърсяват планетата? Че още преди 20 години Швеция е ликвидирала вредните производства и се нарежда сред лидерите на екологично чистата икономика?
Мнозина са информирани, че не „мръсните капиталисти“ в най-голяма степен тровят планетата, а страните от Третия свят начело с Китай и Индия. Чието население представлява близо половината от целокупното човечество. Мумбай и още два-три подобни мегаполиса изхвърлят повече полиетиленови отпадъци, отколкото целият Европейски съюз.
Но Грета и левичарите, които организират митингите и пътуванията й, зоват на борба срещу капитализма, срещу транснационалните компании, срещу глобалното затопляне и въглеродните емисии. Както е тръгнало, можем да стигнем и до въоръжени конфликти и партизанско движение за квоти, ваучери и емисии, за водни ресурси, чисти гори и трансгранично замърсяване.
И отново ще има „Белла, чао! Белла чао, чао чао!“, както гласи една от любимите левичарски песни.
Наистина, световни и национални лидери, които заедно и поотделно бяха нахокани от Грета Тунберг, заслужават още по-остри реплики и обобщения. И заради алчната си, йезуитска екологична политика, и заради още много, много други неща. Ала осъдителни мнения и заключения би трябвало да произнасят учени, експерти, политически и неправителствени сдружения, пълнолетни и пълноправни граждани на планетата и на собствените си държави, които са в състояние да дадат предложения и напътствия. Които с пример и живо участие ще работят или вече споделят общите усилия.
Иначе пак се връщаме към лозунга от времето на соца: „Другарки и другари, дайте да дадете!“
Васил Данов
