България има проблем със защита правата на задържаните да бъдат навреме, надлежно и разбираемо информирани защо са лишени от свобода. Често в такава неизвестност те биват притискани от правораздавателните органи да разкриват информация и да пишат обяснения преди да е пристигнал адвокатът им.
Известна е и практиката правораздавателните органи да "канят" заподозрени на "разговор", който на практика се превръща в разпит и когато пристигне техен защитник, му се казва, че няма нужда от него, защото това не е задържане, а свободна беседа.
Това са част от заключенията на Агенцията на Европейския съюз за основните права (АЕСОП), базирана във Виена и наследник на Европейския център за мониторинг на расизма и ксенофобията. Докладът, изработен по поръчка на Европейската комисия, проследява прилагането на 3 директиви на ЕС в 8 държави, сред които и България, през 2018 г., съобщава Дневник.
Данните в него се основават на интервюта с общо 252 души, включително 29 от България. От тях 11 са заподозрени от българските власти или са задържани по искане за екстрадиране от друга държава в ЕС, 6 са адвокати, 5 са полицаи, 4 са съдии или прокурори и 3 са от организации, които следят ситуацията в местата за задържане и лишаване от свобода.
Един от задържаните в България е описал, че известно време не е получил никаква информация за основанието и причините за това, а трима - че изобщо не са поличили никакво обяснение. Понякога те нямат достатъчно време да изчетат връчения им документ или полицията ги пришпорва да свършват бързо.
Друг важен момент, посочен в доклада, е използването на показания от свидетели за натиск срещу тях, когато статутът им се промени в заподозрени или обвиняеми. В почти всяка от осемте държави с изключение на Дания, свидетелските показания остават в делото и съдията може да ги допусне като доказателствен материал или да ги прочете и да ги вземе предвид при разглеждане на случая.
Адвокат от България казва, че в страната има такава практика - да се взимат свидетелски показания и човекът да бъде питан вече като заподозрян дали продължава да стои зад думите си.
"Съгласно Наказателния кодекс на България, обвиняемият задължително трябва да има защитник. Ако случайно полицейски служител или магистрат го разпитват без адвокат, въпросите имат нулева стойност, те нямат никаква процесуална стойност. Протоколите от такива разпити не се допускат като доказателства заради серзиозно процесуално нарушение. По този начин се допуска грешка още в разпита и каквото и да е казано в него, то няма процесуална стойност и е недопустимо като доказателство", обяснява български съдия.
