Този преход засегна не едно поколение в България. На практика всички нас в тази зала. Когато днес се връщаме към тази история и когато ще видим изложбата, ние неизменно ще си зададем въпроса ”Изгубихме ли се в прехода?” и какво успяхме и какво не успяхме за тези години. Целият този процес беше свързан с дълбоки, понякога съпроводени с катаклизъм обществено-политически промени, и това бързо ни лиши от илюзията, че преходът е еднократен акт.
Това каза президентът Румен Радев, който участва във форум "30 години от промяната" по повод 25-ата годишнина на фондацията "Фридрих Еберт" в България.
Не, той се оказа сложен, многовекторен, дълбок процес, зареден с много енергия, надежди и очакване, но и с много превратности и разочарования. Затова и днес ние с основание си задаваме и тревожни въпроси, каза държавният глава.
Защо 30 години след началото на тези положителни промени, след като постигнахме тези стратегически цели - членове на НАТО, част сме от европейското семейство, България продължава да се топи и защо опустошителната демографска криза е в момента най-голяма заплаха за настоящето и бъдещето на България? Защо не успяхме да постигнем желаните стандарт и качество на живот и стотици хиляди българи днес живеят в бедност и социално изключване? Защо изостанахме драстично в това отношение от другите източноевропейски държави? Защо не успяхме да постигнем висок, устойчив икономически темп на развитие, който да ни отведе по-бързо към това средно равнище за Европа и да даде някаква перспектива на нашите млади хора, така че те да остават тук в България, посочи президентът Радев, като добави, че младите са умни и виждат, че темповете, с които се движим, няма да им дадат във времевата рамка на техния активен живот стандарта, който те желаят.
По думите на президента сме свикнали да търсим отговор на тези въпроси в пространството на цифрите, на статистическите измерители и на икономическите и социалните модели, но в него не можем да дадем отговор на важните въпроси. Каквито и икономически и социални модели да прилагаме, каквито и секторни политики да развиваме, бюджетни приоритети да определяме, и каквито и пари да раздаваме, особено преди избори, няма да постигнем желаната цел, защото тя зависи най-вече от политическата среда и от начина на упражняване на политическата власт, отбеляза Румен Радев. Ако не за друго, поне преходът ни отвори очите, че когато властта се отнема от гражданите и се концентрира в една тясна група хора, неизбежно този тесен кръг започва да използва институциите и финансови и медийни инструменти, така че да засилва своята власт и да измества приоритетите от упражняване на власт в полза на гражданите към упражняване на власт в интерес на тяснопартийни и лични интереси, заяви Радев.
Затова, по думите му, не трябва да търсим истинските въпроси и отговори в пространството на цифрите и икономическите разчети, а в това на обществено-икономическите отношения и на демократичните механизми, на правата, свободите и овластяването на българските граждани. Точно тук, според президента, трябва да си задаваме истинските въпроси. "Дали устоите на нашата държава са достатъчно демократични и правови? Имаме ли реално разделение на властите? Гарантират ли се свободата и равните възможности? Гарантирана ли е и как необратимостта на демократичните процеси? Доколко гражданите са овластени да оказват влияние върху управлението и неговия контрол?". Когато противно на принципите на парламентаризма парламентът е зависим от правителството и не може да го контролира така, както пълноценно е дадено по Конституция, когато парламентарният контрол е повече в сферата на формалностите, оттам ерозира и разделението на властите, и самата същност на парламентаризма, посочи Радев.
Когато се задушава свободата на медиите, се заглушава и гласът на гражданите. Когато корупцията, особено по високите етажи на властта, остава безнаказана, гражданите губят доверие в правовата държава. Когато управлението започва да става непрозрачно, безотчетно, безконтролно, когато се харчат и то колосални обществени ресурси без или с фиктивни обществени поръчки, когато качеството не отговаря на изразходваните средства, тогава гражданите започват да губят доверие в управлението, каза още президентът Румен Радев.
В изказването си държавният глава приветства фондацията "Фридрих Еберт" за усилията на организацията да работи за процесите на демократизация у нас, като изтъкна, че ще продължат усилията България да се превърне в нормална европейска държава - с висок стандарт и качество на живот, сигурност на гражданите ѝ, качество на обществените услуги, а това няма как да се постигне, ако не се осигури необратимост на демократичните процеси и силни, но прозрачни, отчетни и отговорни институции, както и силно, свободно и инициативно гражданско общество.
Сред присъствалите бяха също вицепрезидентът Илияна Йотова, лидерът на БСП Корнелия Нинова, президентите на КНСБ и на КТ "Подкрепа". На събитието в София тази вечер беше открита и изложбата "30 години преход в 30 снимки" на фоторепортера Иван Стоименов.
