Когато издигаш кандидат за кмет и листа на кандидати за общински съветници, си длъжен да предложиш визия за управление и развитие на града, да изведеш ярка, харизматична личност, която в бъдеще да бъде потенциален кандидат за премиерския пост.
- Вие сте бивш заместник-кмет на София, депутат и член на парламентарната Комисия за местна власт и местно самоуправление. Как виждате сегашната предизборна кампания? Как да се ориентираме сред пъстрите сергии на толкова кандидати?
- Лично аз не забелязвам светли перспективи. Мисля, че ще се възпроизведе сегашното управление на столицата. Винаги съм бил противник на максимата да се гласува за „по-малкото зло“, но в краяа сметка така ще се подредят нещата. Битката за кметския пост в София винаги е носила белезите на национална политическа кампания. Опитът на онези сили, които твърдят, че предлагат алтернатива на „статуквото“ и ще превърнат местните избори в „сталинградска“, национална политическа битка, за да съборят моделя на управление в държавата, е обречен. Хората няма да го приемат.
Вижте кампанията на Мая Манолова: за нея се закачиха маса компрометирани партии, клонинги на БКП като АБВ и други маргинали, от които тя се опитва да избяга, но те категорично я подкрепят.
Калоян Паргов открито призна, че ще подкрепят Мая Манолова, защото БСП никога не е печелили кметските избори в София. Фактически си призна, че са загубили изборите в столицата и сега се опитват да се закачат за някаква ситуационна коалиция около г-жа Манолова.
Помня Столичната община от времето на Янчулев. Тогава районните кметове бяха назначавани директно от столичния кмет, но разполагаха с далеч повече ресурси и правомощия, отколкото днес. През последните две десетилетия в местното самоуправление протече деградация и бяха загубени позиции от началото на 90-те години.
- Острите сблъсъци преди изборите изместват същностни проблеми и процеси, които текат видимо или скрито в дебрите на местната власт. Защо все повече хора са недоволни от кметове и от общински съвети, при положение, че поне тях избираме след познати, а често и сред близки личности?
- Мая Манолова казва, че Фандъкова била „изпълнителен директор“. Че такъв е всеки кмет в България, след като централната власт постоянно реже ресурси, правомощия и прерогативи на кметовете. И кметовете отдавна са лица с делегирани правомощия. Ключовине дейности, които са определящи за силата на местната власт – сигурност, благоустройство, финанси и т. н., са иззети, обсебени от държавата.
След 1990 г. всяка партия преди избори се кълне в смисъла и важността на местното самоуправление и на децентрализацията, но с идването си на власт неминуемо реже и смалява периметъра, в който могат да свършат нещо кметовете и общинските съвети.
Възходът на общинската власт през 20-те години на миналия век остава като мил и далечен спомен. След 1989 г. от 70-те процента данък общ доход (ДОД), който оставаше в общините, този ресурс постоянно бе орязван, за да стигне до мизерните 23 %. Докато в Европа основният приоритет, за който се борят хората, е най-видимият, най-сигурният данък да остава в общината, за да може местната влласт да планира дългосрочни дейности и обекти, да ги финансира и да гради самостоятелна политика.
Сега държавата е обсебила основните стратегически дейности и делегира бюджети на общините. Гордея се, че като депутат в 40-то народно събрание, по времето на „тройната“ коалиция, се преборих за законова промяна, която гарантираше равнопоставеност на местната с централната власт и кметовете получиха право, когато имат законови основания, да съставят актове и да обявяват за общинска собственост бивши държавни имоти, без да чакат одобрението на областните управители. Областният управител можеше само да обжалва кметското решение пред съда. В края на миналия мандат парламентарното мнозинство промени закона и върна нещата към старото, антиконституционно положение.
От опозицията нямаше реакция. Днес никой не говори за децентрализация, за усилване правата и възможностите на местната власт. Сдружението на общините се е превърнало в казионна и беззъба организация, която дори не следи процесите и не информира членовете си за важни законодателнни инициативи и процеси, които допълнително орязват и без това смалената шагренова кожа на местната власт.
Днес държавата хвърля на общините всички дейности, които носят затруднения, главоболия и протести. Делегираните бюджети на учебните заведения са от същия десен: общински са само сградите на училищата. Кадрите, финансирането и учебните програми са във властта на Министерството на образованието, тоест, пак на държавата. Какво остава за общината?
С общинската полиция стана същото: бяха осъществени някакви опити и проектът зацикли. Абсурдно е град като София, в който живеят, пристигат, заминават и се движат близо два милиона души, да нямаш интелигентна система за видеонаблюдение. Да, бяха закупени и разположени стотици камери, двайсетина диспечери следят мониторите и при произшествие връщат записа, но липсата на стратегия за всеобхватна интелигентна система за наблюдение и реакция превръща добрия замисъл в постоянно изоставаща, накъсана и неорганизирана занаятчийска дейност. Нужни са само двайсетина милиона за внедряването на система, която предоставя огромни възможности, разтоварва полицията и изтласква наркодилърите в покрайнините на столицата.
- Какво прави старата градска десница? Кога ще стане лелеяното обединение на десните сили по модела на СДС?
- В навечерието на избори всички обещават десни политики и декларират десни намерения. Понятията и термините „социализъм“ и „комунизъм“ са толкова опетнени, че никой не смее да издигне омърсените им знамена. Но когато дойдат на власт, българските партии запяват единствената песничка, която знаят докрай и която са научили от политическите бащи и политическите си учители: централизация, никакви правомощия на общините, раздута администрация, клиентелизъм и корупция.
Поради недъзите на централната и на местната власт във всяка община вече се формират не партийни и идеологически, а икономически, лобистки мнозинства. Кметовете се научиха да подкупват общинските съветници с малки парчета от общинската баница, с облаги и подкрепа за лични и групови интереси. В отговор съветниците дават гласа си за незаконни или отявлено корупционни предложения и планове на кмета, като се крият зад анонимната безотговорност на „колективното“ решение.
Зад същата колективна безотговорност се крие престъпната безнаказаност на министри, премиери и други политически партизани, които формират и приемат решенията на Министерския съвет.
- И какво става с нашата градска десница?
- Автентична десница в България никога не е имало. Нямаме традиции с действително, сериозно дясно. И преди 1944 г. партиите, определящи се като десни, са били твърде слаби и твърде малобройни. СДС стартира като пъстро, многоцветно антикомунистически движение, в които личаха партии, граждански сдружения и личности от всички политически цветове. Идеята беше от СДС да се роди целият политически спектър на нова България, след като старата престъпна комунистическа партия бъде забранена, както стана в повечето бивши социалистически държави, или след като тя се разпадне поради естествената си несъстоятелност.
Тридесет години след началото на промените България все още се нуждае от автентично дясно управление. В местната власт то означава да се децентрализират ресурсите и да се централизират павомощията, общината да се занимава с основтите си функции: грижа за сигурността и за благоустройството на селищата.
За жалост, нашите приятели от „Демократична България“ се държат като политически първолаци. Би трябвало да издигнат кандидати за кмет и за общински съветници, които да предложи привлекателен, обединяващ модел, надрасващ мащабите на София и носещ контурите на национална програма.
Интервю на Васил Данов
