Емитирането на държавни ценни книжа (ДЦК) в евро може да повиши интереса на чуждите инвеститори към тях. Това заяви икономистът от „Отворено общество" Георги Ангелов.
Идеята част от държавните ценни книжа да бъдат в евро, а не в лева, е била предложена от банкери на среща във финансовото министерство вчера.
Според Ангелов, ако има по-голям чужд интерес, това ще доведе и до по-евтино финансиране в държавния бюджет. Икономистът обаче бе категоричен, че до влизането в еврозоната трябва да се запазят и емисии в лева, защото един от маастрихските критерии е свързан с дългосрочните лихвени проценти в местна валута.
Ангелов смята, че емитирането на ДЦК е добра възможност за банките и други инвеститори да имат още един инвестиционен инструмент, в който да инвестират своите средства и да получават доходност, вместо да държат парите си в безлихвени или нисколихвени депозити на междубанковия пазар и в чужбина.
Икономистът предлага да се започне с няколко емисии през годината, но не повече от 100-150 млн. лв. максимум, а в евро да са между 25 и 75 млн. евро, за да се види доколко пазарът може да ги поеме и ако има по-голям интерес към тях, тогава да се увеличава техният дял постепенно с времето.
Припомняме, че вчера, по покана на зам.-министъра на финансите Ана Михайлова, се проведе кръгла маса, на която бяха дискутирани възможните форми на финансиране през 2010 г. Аргументът й беше: „Искаме да сме максимално прозрачни по отношение финансовите механизми, които ще използваме." В дискусията участваха Георги Ангелов, Емил Хърсев, Калин Христов, Момчил Андреев, Петър Андронов и Владимир Каролев. Те получиха анализ на Министерството на финансите на възможните финансови инструменти.
По данни на ведомството към октомври т. г. размерът на държавния дълг възлиза на 4 756.6 млн. евро, от който 1 485.5 млн. евро е вътрешен и 3 271.2 млн. евро е външен дълг. В общия размер на държавния дълг преобладаващ е делът на външния дълг, който възлиза на 68.8%.
В структурата на държавния дълг по кредитори с най-висок дял са задълженията по облигации, емитиране на международните капиталови пазари - 32.6%, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на местния пазар - 31.2%, задълженията към Световна банка - 16.8% и държавните инвестиционни заеми - 15.9%.
Валутния и лихвения профил на държавния дълг са с ясно изразени и доминиращи дялове на задълженията в евро и левове - 79.4% и на задълженията с фиксирани лихвени купони - 75.0%.
Към момента България притежава в обръщение две емисии глобални облигации в евро с купон 7.5%, с падеж януари 2013 г. и в щатски долари с купон 8.25% и падеж януари 2015г.
Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че пикът от финансовата и икономическа криза в глобален мащаб отминава, но икономиките на отделните страни са доста инертни и част от негативните ефекти се проявяват със закъснение. Икономиката на България няма да направи изключение от това правило и затова трябва да се вземем необходимите превантивни мерки, съобщи до медиите Министерството на финансите.
"Сега моментът за нас е изключително благоприятен, поради извоюването на няколко предпоставки, по чието създаване положихме големи усилия в последните месеци», заяви зам.-министър Михайлова. Тя уточни, че България се нарежда сред европейските икономики с най-добри показатели по отношение на фискалната рамка и публичния дълг. Международната финансова общност дава висока оценка за постигнатите резултати от правителството. А това обстоятелство е определящо за цената на финансовия ресурс, който страната ни може да ползва за подкрепа на платежния баланс и то само бидейки консервативни и пруденциални във висока степен - за осигуряване на гъвкавост при евентуални неблагоприятни събития, каза още Ана Михайлова.
От опциите, обект на дискусията, участниците в нея отхвърлиха категорично възможността за използване на ресурс от Международния валутен фонд. Финансовите експерти разгледаха и възможностите за подкрепа на реформите от международни финансови институции като Световната банка, Международната банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка. Приватизация чрез борсата на държавни компании, най-вече от енергийния сектор, беше също добре приета идея.
На срещата бяха коментирани и евентуалните позитиви, както и възможните негативи от емитиране на еврооблигации. Един от позитивите, който обедини участниците в дискусията е, че така ще с създаде по-справедлива и актуална цена (benchmark) на български суверенен дълг на международните пазари, което ще окаже влияние на цената на финансиране и на другите икономически субекти в страната. Това би върнало обратно в страната ресурса на пенсионните фондове. Финансистите се обединиха и около възможността за насочване на емисионната политика в посока на задоволяване на вътрешното търсене на ДЦК с емисии в евро.
