Докто 200 медицински работици крещяха под прозорците на властта: ”Стига унижения” и ”Искаме бъдеще”, управляващите решиха да развържат кесията и да дадат още 200 млн. за здравеопазване. Вижте какво се случи на протеста и какво обещаха управляващите:
Около 200 медицински специалисти от цялата страна се събраха на протест пред сградата на Министерския съвет в столицата, предаде репортер на Novini.bg.
Протестиращите настояват минималната заплата за всички медицински сестри да стане 900 лева и да имат по-добри условия на труд.
Протестиращите носят плакати, на които пише: "Искаме бъдеще за медиците днес", "Стига унижение", "Качествени здравни грижи чрез утвърдени медицински стандарти".
Иван Кокалов от КНСБ подчерта, че ако исканията на протестиращите не бъдат изпълнени, много медици ще напуснат болниците. "Няма да работят за тези мизерни възнаграждения. Стига мизерия, стига разединяване на съсловието! Днес ние ще отидем в тази сграда (Министерски съвет – б.р.) и ще им кажем какво точно трябва да се направи, защото, за разлика от други, ние винаги знаем как може да се постигне това. И ако днес не ни чуят тези политици, ще ги сменим с други. Трябва да знаят, че трябва да се вслушат в гласа на медицинските специалисти, на народа си, защото и те не са доволни, и пациентите не са доволни. Има само две шепи хора, които са доволни, които крадат от нашите пари, които не плащат за вашия труд, които не уважават вашия труд. Ние искаме днес да им кажем: "Дотук бяхме! Стига мизерия! Искаме парите си!"
Заради протеста две от лентите за движение по бул. "Цар Освободител" бяха затворени, а полицейското присъствие в района беше засилено.
Получихме уверение, че в проектобюджета на НЗОК за 2020 година ще бъдат заложени поне 200 милиона лева допълнително за болнична помощ, от които ние настояваме поне 70% да отидат за заплати. Колко да са парите за персонал, колко за издръжка, ще бъде предмет на новия Национален рамков договор, който се приема заедно с бюджета на Здравната каса и държавния бюджет. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров след среща в Министерски съвет с министъра на здравеопазването Кирил Ананиев и вицепремиера Томислав Дончев, предаде репортер на Novini.bg.
Искаме поне половината от средствата за здравеопазване - около 2 млрд. лева, да отидат за хората. Това трябва да стане с новия рамков договор. Водени са предварителни разговори и се надявам, че този път ще сме на едно мнение, заяви Димитров.
Това, което чух днес тук за училищното и детското здравеопазване, ме кара да съм умерен песимист. Там заложените средства за увеличение на заплатите не са колкото исканите, затова битката продължава, посочи синдикалният лидер.
Най-вероятно, ако се изпълни това, което се залага, няма да има пробем за 900 лева за сестрите и 1100 лева за лекарите и останалите медицински специалисти, каза още Пламен Димитров, като добави, че на срещата са заявени стъпки и за подпомагане на малките лечебни заведения.
200 милиона лева ще влязат чрез увеличение на цените на клиничните пътеки. Наистина от много години може би, за първи път такъв огромен ресурс в размер над 200 милиона лева ще отиде за болничната помощ, а една голяма част от тях ще отиде за увеличение на заплатите. Анализът, който направихме през последните години, че обемът дейност е постигнал таван, тоест тези пари ще влязат чрез увеличение на цените на клиничните пътеки, заяви министърът на здравеопазването Кирил Ананиев.
Аз, като принципал на голяма част от болниците - областните и държавните болници, имам право на определени указания, които да спусна към тези болници и те тряба да бъдат изпълнявани. Ще търся висока отговорност от директорите и от управителните тела на болниците, ако те нарушават тези съотношения. Освен това ще усиля и хората от Министерството на здравеопазването, които да участват в тези бордове и да набладават пряко изпълнението както на нещата, които ще предложим в Националния рамков договор, така и вътрешната организация по формирането и разходването на разходите за персонал, посочи здравният министър.
След като нямаме да имаме увеличение на обема дейност, цената би трябвало преобладаващо да отиде за разходи за персонал. Минимум 3/4 от тази сума трябва да отиде за разходи за персонал, отбеляза Ананиев.
