Община Никопол е на път да реализира трансграничен култуно-исторически проект, който обаче се оказва „сглобен“ от използвани без разрешението на авторите други два проекта. Разработките са правени по европейски програми, в различни години и за различни цели, научи Фрог. Освен раздуване на бюджета с нереални събития, атракцията е обречена на провал и заради теренът, на който трябва да се изгради, защото доказано е свлачищен и е опасен за строителство.
В сагата участва бивш кадър на МРРБ, за който се говори, че се разпорежда с проектите в общината от години и решава кой ще строи, кой какво ще получи и кой трябва да бъде отстранен.
Потърсихме Сдружение „България завинаги“ с председател акад. Антон Дончев, което е създало единия от проектите, но сега се бори да докаже авторството си. Разговаряхме с изпълнителният му директора Александър Малчев.
Ето какво отговори той на въпросите на Фрог:
Снимка: Александър Малчев
Г-н Малчев научихме, че проект на вашето сдружение – „Пристани на времето“ има доста злочеста съдба. За каква разработка става въпрос и от кога датират неволите ви?
През април 2014 г. предишното ръководство на Община Никопол възложи на Сдружение "България завинаги" да разработи проект, с който общината да кандидатства по т. нар. "Норвежка програма“. Проектът е уникален, защото никъде по Дунав няма такъв музей на открито. Ансамбълът от исторически сгради представя строителството и живота от пет епохи, от които по нашите земи има запазени артефакти. Обектите са от Каменна; Каменно медна; Бронзова епоха; Римска епоха; Средновековие плюс три съоръжения; Информационен център; Амфитеатър и платформа за строителство на лодки и кораби от тези времена. Всяка постройка е предвидено да бъде пресъздадена с автентични материали и технологии на древното строителство, за да стане този музей на открито обект на експерименталната археология. Изказвам от името на нашето Сдружение дълбокото разочарование от факта, че проектът ни попадна в ръцете на хора, които ги интересуват само пари, но не и труда и знанията на доказани експерти, участвали в разработката, качеството, смисъла и уникалността му.
Кои са експертите, които казвате, че стоят с опита си зад този проект?
Първоначалната идея е пресъздаване на автентично тракийско селище, която тръгва от проф. Александър Фол. В последствие идеята доразви и обогати екип на Сдружение "България завинаги". Научен ръководител на проекта е известната археоложка и дългогодишен директор на Археологически институт с музей към БАН проф. д-р исн. Маргарита Ваклинова. По задачата работиха много усилено Атанас Димитров - автор, режисьор и водещ на предаването "Тера инкогнито", излъчвано по БНТ, който предложи идейните проекти на сградите, върху които арх. Даниела Генова и арх. Поли Станчева разработиха реалния идеен проект за комплекса.
Какво се случи с този, както казвате, уникален проект след като зад него стоят такива хора и толкова много работа?
Стана така, че проекта го разглеждаха четири комисии, една след друга, заради смяната на правителствата тогава. Докато чакахме, стартира програмата за трансгранично сътрудничество "Програма ИНТЕРЕГ V-A Румъния - България 2014-2020 г.“ Особеното при нея е, че водещата страна е Румъния, която взема решение за одобрение или не. Обадихме се до администрацията на община Никопол, за да ги уведомим, че се открива нова възможност и получихме доста интересен отговор - оказа се, че общината вече е подготвила документите за участие, без да ни покани и без да ни информира, въпреки, че сме автори на проекта. Освен идейният проект бяхме разработили и подробна количествено стойностна сметка по специалности за всеки обект. До толкова подробна е разработката, че в детайли е зададено от какви материали се прави всеки детайл, как трябва да се изработи и реализира, за да е максимално автентично всичко.
Искате да кажете, че са взели в детайли целия ви проект и са го предложили като техен, но вече по трансграничната програма?
Не само това - в проекта по трансграничната програма, с който кандидатства община Никопол, се оказаха „обединени“ две абсолютно несвързани разработки. Първият проект е нашият „Пристани на времето“, а вторият проект е за път, който води до скална ниша, позната на местните като скален манастир, който не е паметник на културата, не е категоризиран дори като обект "за сведение". Проектът за пътя до този момент не е реализиран, защото преминава в голямата си част през горски фонд, който не може да бъде пипан, но и това не е пречка за сформирания от общината нов екип, който кръщава проекта "Мостове на времето". Искам да подчертая нашето недоумение как така комисията, която е разглеждала предложената документация не е видяла, че между двата проекта няма никаква връзка. Не само че се нарушава цялостта на музея на открито, но и с лека ръка се ликвидират пет базови обекта от комплекса - три от каменната епоха, амфитеатъра, и работилницата за плавателни съдове. Освен това, за музейния комплекс не е необходим предложения двулентов, при това бетоново-асфалтов път. Видно е, че той е с друго предназначение.
Новият кмет (бел. р. - от 2014 г.) д-р Валерий Желязков, научи за кражбата на проекта ни от нас, от Сдружение "България завинаги". Той ни предложи да търсим "Камарата на архитектите" и по-специално тяхното звено "Сдружение на архитектите проектанти в защита на авторските права в архитектурата" (САПЗАП) за изясняване на проблема.
Свързахте ли се с тях?
Да, Камарата на архитектите се запозна със случая и категорично се застъпи за нас Изпратиха до община Никопол официално писмо, в което се казва, че са нарушили закона за авторското право. От Общината отговориха, че едва ли някой ни е канил и не следва да имаме претенции. Започнаха да твърдят, че сме някакви "парашутисти" и въобще няма никакво грубо нарушаване на авторските права. При една обща среща, инициирана от нас при председателя на САПЗАП, обаче, зам.-кметицата инж. Анелия Петрова обясни, че те не знаели какво е включено в проекта "Мостове на времето". На директен въпрос реално с кой проект кандидатстват тя отговори: „С вашия!“. След това признание се стигна до споразумение да ни поканят и чрез пряко договаряне да участваме в реализацията на проекта.
Получи се прелюбопитно събитие волно или неволно, вместо покана за пряко договаряне до нас по имейла стигна стар документ от предишното ръководство на община Никопол, а именно проекта, с който е направено и кандидатстването пред румънската страна. От текста ни стана ясно - всичко е така нагласено, че само една фирма се явява, а разни чиновници, не титулярите записани в заповедта за състава на комисията, са подписали документите. Именно от този документ разбрахме, че бетонно-асфалтовият пътят е включен в "Мостове на времето". Малко по-късно научихме и, че проектантът на пътя се е отказал от авторските си права, защото му е подсказано, че повече няма да види работа в Никопол.
Какво направиха от Общината в тази ситуация?
Получихме покана за пряко договаряне и съпътстващата документация за изработване на проекта, но в нея имаше моменти за които не е ставало въпрос. Първо: видяхме че реално пътя минава върху постройките и дори да се измести за да се "съкрати" проектът, трябва да се махнат осем елемента от комплекса. Как си представяте подобен „съкратен“ музей на открито със двулентовия асфалтов път? Второ: да се разработят нов ситуационен план (нов идеен проект), работен и технически проекти и изпълнение на авторски надзор. Шокиращо е че за "Екип за проектиране" и " Екип за изпълнение" в поканата за участие липсват изисквания за опит в сферата на консервацията и реставрацията и изпълнение на сходни по съдържанието на този проект обекти.
Трето: Предложената сума бе 44 000 лв., която е нереална и не покрива обема работа. В същото време, за административно управление на проекта и външни консултантски услуги, предвидената сума е 126 520 лв. След тази оферта, до общината бе изпратена официалната тарифа за ценообразуване на такива обекти от Камарата на архитектите, а тя е одобрена официално от настоящия министър на културата Боил Банов. Поискахме среща.
Четвърто:Ситуацията стана инфарктна, защото румънците трябваше да дадат съгласието си за всяка промяна на проекта, каквато и да е тя, а как да се променят проектите нямаше никакво решение, защото няма кой да го направи.
Важно е да отбележа, че с изпълнението на тази трансгранична програма не се занимава пряко общината, след като спечели финансиране, а обявява конкурс за избор на ръководител. Той реално прави и всички следващи конкурси и подбор на изпълнители. В конкурса участва фирма на Роман Воински, която е класирана на трета позиция, а на първа е на човек, с който той се познава. След среща между двамата първия се отказва. Но втория класиран не. Започват съдебни дела, които забавят старта на проекта.
При следващата среща между авторския екип и общинското ръководство става ясен още един проблем - проектът се оказа „раздут“ с безумни за реализация събития. Като един от многото примери е нереално дългия 7 дневен фестивал, на който ще участват 10 - 12 000 души. Като се има предвид, че Никопол е около 4 000 души, а съседния румънски град Турно Магурели е също толкова. Никой не можа да ни обясни от къде ще дойдат толкова много хора за толкова много дни.
Реално заложените средства за пътя, който води до никъде, са 2 800 000 лв., а за изграждането на музея са само 1 240 000 лв. Кое е центърът на проекта, нима асфалтово-бетонния двулентов път?
Споменахте името на Роман Воински? Кой е този човек?
До колкото знам Роман Воински е работил в МРРБ в отдела по предприсъединителните фондове. Говори се, че кариерното му развитие там е завършило с освобождаване, но след това започва да си предлага услугите и контактите. Известно е, че има екип от т.н. експерти, с които работи, както и приближени строителни фирми. В Никопол го познават и като човекът, който е свързан с издигането на бетонна стена на брега на Дунав, въпреки, че такава дига доказано не е нужна за преодоляване разлива на реката. Има проучвания, реализирани от холандски екип, който прави изследвания за причините за високата вода. Констатацията е, че това са подпочвените води от платото, а не покачването на нивото на Дунав. Това реално прави абсолютно безсмислено издигането на дига, която на всичко отгоре ще закрие панорамата на реката но пък има проект, а финансирането за леене на бетон звучи привлекателно.
След всички тези фрапантни неща, които показват единствено как се „реализират“ проекти в община Никопол, Роман Воински се появи в офиса на нашето Сдружение „България завинаги“ и обяви в присъствието на мен и арх. Генова, че се явява като представител на общината, който ще ръководи проекта и е упълномощен от кмета да настоява да се откажем от авторските права. Обяви, и че той лично ще извади 15 000 лева към предвидените средства по проекта, които да вземем, ей така, за да спрем да се месим, защото той имал свои консултанти и експерти и строителни фирми. Ако не искаме парите да заведем дела, а той щял да даде парите на съдиите. Арогантното му поведение и още по-арогантното му предложение доведе до позорното му изгонване.
След последната ни среща с Войнски кметът Желязков поиска от Сдружението писма, адресирани до общината, които да представи пред румънските партньори от името на истинските автори на проекта във връзка с наложилите се промени. На трите писма, които изпратихме, нямаше никакъв отговор. Точно обратното - Община Никопол обяви нов конкурс - вече за възлагане на обществена поръчка за избор на екип за проектиране, изпълнение и за авторски надзор на проекта "Мостове на времето“. Наглостта стига до там, че се предложиха готовите идейни проекти на Сдружението от "Пристани на времето". Всичко е едно към едно – изцяло разработената от нас документация на базата на приложените архитектурни 3D проекти. Цифрите от нашите количествено-стойностни сметки са същите, но не в евро, а в лева.
Любопитен е фактът, че и на този конкурс се явява само една фигура.
Кое пречи досега изпълнението на Проекта да стартира, като се има предвид, че срокът за приключване е 30.07.2019 г., както се вижда от документите, които ми показахте?
Теренът за проекта е между скалите и Дунава. Освен това от Агенцията по кадастър и Геозащита в Плевен е издадено предписание, че теренът, на който трябва да се изгради историческото селище, не е подходящ за каквито и да било строителни дейности, защото е свлачищен. Всичко това се пренебрегва. Стана ясно, че общината не е възложила предварително геодезическо проучване на терена, което да обезпечи проекта. Това забави допълнително стартирането на дейностите и Община Никопол иска от МРРБ допълнително 2 милиона лева за укрепване на наклонения терен (деневилация от 9 до 12 метра) и на скалите на терена, което е твърде рисково решение.
Явно в хода на сагата с авторските права за „Пристани/Мостове на времето“ се оказва, че предоставеният терен е опасен, но всички са си затворили очите. Излиза, че ще има бутафория на опасно място?
Към момента ни е известно само, че „Рай Комерс“ е фирмата, която е спечелила конкурса за проектиране и изпълнение и авторски надзор на проекта, но възлага изпълнението на дъщерната си фирма „Строй Комерс“. Фирмите са от Плевен. Има наши писма, подробно описващи случая. Изпратени са до Министерството на културата, до Министерството на регионалното развитие и до Народното събрание.
Какво ви отговориха?
Двете министерства ни отговориха, че нямат отношение и само съдът може да се намеси в казуса. Въпросът е дали и прокуратурата не следва да се включи? Адресантите подцениха случващото се, те се ограничиха да коментират само нарушените авторски права, но не генезиса на действията на изпълнителите. Става въпрос преди всичко как и за какво се харчат отпуснатите европейски средства, какво реално се постига, дали заложените средства в пълнота са усвоени или има нерегламентирани течове?
Въпросите зададе Диана Йонкова
