Основа на шведската кухня е husmanskost, т.е. домашно приготвената храна, нещо като бабини гозби. Кюфтетата липсват в нея, а камо ли да са „депутатски” в смисъла, който влагаме в нашите географски ширини. Понятие, изцяло несъвместимо с шведската ценностна система и манталитет.
Въпреки, че и шведите са подложени на всекидневна информационно-психологическа трапанация на индивидуалното съзнание и общественото мнение в духа на отвъдокеанската Догма с дъщерна фирма със седалище в Брюксел.
Според чешките уеб-страници britskélisty.cz (04.09.2019 г.), pinterest.com tapito.cz krása.cool, с позоваване на интервюта от BBC News Brazil, в Швеция депутатите в Риксдагена (парламента) нямат лични съветници, нито претенции на пожизнени пенсии и сами си плащат кафето. Явно поне в част от света има интерес сред обществеността към темата в Швеция.
А така ли стоят нещата с нашите народни представители ? Нима в Източна и Централна Европа от 3 десетилетия нямахме общи надежди и същите наставници по пътя към Брюксел и Вашингтонския „коминтерн”, в т.ч. за продажба на прескъпо непроизведено още въоръжение ?
Ежедневният живот на шведските депутати изглежда да е строг: в кабинети с площ до 7 кв.м., малки квартири от контингента за държавните служители и ограничено ползване на парите на данъкоплатците за парламентарна дейност.
Шведските депутати нямат привилегии като свои хомолози от други държави-членки на ЕС (хартиен бюджет: за чартърни самолети, субсидии за наемане на жилище, за ангажиране на частни съветници, суми за приспадане на медицинските харчове и др.).
Освен това съвкупността от права, обхващащи понятието „парламентарен имунитет”, в Швеция просто не съществува! „Обикновени граждани сме”, е заявил заместник-председателят на Социалдемократическата партия Пер-Арне Хаканссон в разговор за шведския парламент за ББС Нюз Бразилия. „Няма повод да предоставяме на народните представители специални привилегии, защото нашата цел е те да представят гражданите и да познават реалността в която живеят. Да представяш гражданите е само по себе си привилегия, защото имаме възможност да влияем върху посоката на развитие на страната”.
349-те шведски депутати получават – също като председателят на парламента – годишна карта за ползване на обществения транспорт. Служебните коли са малко и тяхното ползване е ограничено. Риксдагенът има само 3 коли, модел „Волво S80”. Този вид транспорт е на разположение само на председателя на Парламента и на неговите 3-ма заместници при официални акции. „Това не ви е такси”, изяснява Рене Пьодтке от административния сектор на парламента. „Служебните коли не са подходящи за превозване до в къщи или на работното място”. Единственият политик в Швеция, който има право на служебна кола, е премиерът. Автомобилът е собственост на службата за сигурност на Швеция. Според правителствения съветник министрите могат да помолят за ползване на служебно МПС само, ако имат много добри и убедителни мотиви за такава молба”.
Брутната заплата на член на шведския парламент възлиза на 66 900 шведски крони месечно (приблизително = 6 350 €). След като плати високите данъци, му остават чиста заплата от около 40 000 шведски крони (= 3 800 €). Сума, два пъти по-ниска от средната заплата на учител в шведско основно училище.
Ако депутатът има избирателен район извън Стокхолм, може да помоли за т.нар. „трактамент”(=сцепление), т.е. финансова помощ за дните в седмицата, когато работи в столицата. Тази субсидия предназначена за депутати, които не живеят постоянно в столицата, възлиза на 110 шведски крони (приблизително = 10 €).
До 1957 г. депутатите от шведския парламент не са получавали заплати, а само добавки чрез вноски от членовете на своите партии. Решението за въвеждане на заплати за депутатите било взето, според архива на парламента, след като бил направен консесуален извод, че никой гражданин не бива «да бъде лишаван от възможността да стане народен представител поради икономически причини». Но заплатата не би следвало да бъде «толкова висока за да се превръща в икономически привлекателна».
И никой депутат няма право да повиши заплатата си: в Швеция заплатите на депутатите се определят от независим комитет наречен Riksdagens Arvodesnämd (=Комитет за възнагражденията в Риксдаг-а). Комитетът се състои от трима души: председател, обикновено пенсиониран съдия, и двама заместници, обичайно бивши чиновници или журналисти.
„Между нас няма депутат. Независима комисия сме, Съветът на Парламента не може да ни дава никакви разпореждания”, казва председателят Йохан Хиршфелдт. Бившият президент на Стокхолмския апелативен съд Хиршфелдт разяснява, че Комитетът се среща веднъж годишно, след европейските летни ваканции. Това обаче не означава, че заплатите на депутатите трябва да се повишават всяка година, уточнява той. При обсъждането дали да бъдат повишени Комитетът анализира икономическите условия на обществото като цяло, включително инфлацията и колебанията на заплатите в публичния и в частния сектор.
„Щом се срещнем следващия път ще оценим всеобщите обстоятелства и може да решим да повишим заплатите с 1 или 1,5%, но може и да не ги повишим”, казва Хиршфелдт. Решението на Комитета е суверенно: то не може да бъде оспорено нито изисква гласуване в Парламента. „Депутатите нямат възможност да вземат решение в този процес. Аз не знам дали те са доволни от заплатите или не, защото никой депутат досега не е поискал повишение нито се е оплакал”, казва президентът Хиршфелдт.
Само политици с избирателни райони извън столицата, не притежаващи недвижима собственост в Стокхолм, имат право да живеят в квартири за държавни служители. Квартирите имали средна площ от 45,6 кв. м. Едностайните само по 16 кв.м. От целия брой на 197-те жилища, изградени за шведския парламент, само 8 имали площ между 70 и 90 кв.м.Най-маломерните квартири всъщност напомняли за клетки на много модерния затвор недалеч от Стокхолм, където затворниците са с самостоятелна баня, както в мнозинството шведски затвори. В тези сгради нямало перални и миялни машини, нито съпружески (двойни) легла. Мнозинството от тези апартаменти нямали спални: една стая, оборудвана с разтегаемо легло, служи като хол (всекидневна стая) и спалня. „В случай на необходимост можете да поискате допълнително легло на колелца, напр. при гостуване на роднини,” казва един от членовете на парламента. Освен това депутатите сами подготвят, поддържат и чистят жилището си. Според административния сектор на Риксдагена безплатно почистване се провежда само веднъж годишно, по време на летните парламентарни ваканции.
А и това не е всичко: квартирите са предназначени единствено за депутатите. Съпрузи, роднини и деца нямат право да живеят или просто да нощуват в държавната квартира безплатно. Ако роднина пренощува, депутатът има на разположение един месец да заплати за това в държавната каса.
В залата на всяка парламентарна сграда има пулт с вестници и публикации, абонамент от партиите. За колективно ползване, може и в кабинета, но подлежат на връщане в пулта.
Членовете на парламента си плащат сами кафето, нямат сервитьори и си заплащат консумираната храна. След хранене всеки депутат сам си измива чиниите и приборите в помещение до кухнята.
Депутатите нямат право на компенсации за извършени разходи в луксозни ресторанти, нямат секретариат, лични асистенти, нито право да ангажират консултанти, изяснява Матс Линд на ББС. В шведската система всяка парламентарно представена политическа партия получава ограничени финансови средства да наеме група асистенти и съветници, формиращи т.нар. секретариат на партията. И той обслужва всички депутати от съответната партия. Всеки депутат сам си подготвя изказванията, оранизира срещите си и резервира влак или билети. След избирането всеки народен представител получава брошурка с 35 страници „Правила за пътуване”.
По закон шведските депутати не могат да претендират за пожизнена пенсия. Те могат да получат временна помощ до ново трудоустройване след приключване на дейността в парламента. Размерът на временната субсидия може да достигне до 85% от този на заплатата, ако депутатът е работил поне 8 години в парламента. Тя може да бъде изплащана максимално до 2 години, като втората година той е длъжен системно да доказва активност при търсенето на работа. В случай, че встъпи в кампания за нов мандат, или за друга политическа позиция, губи право на субсидията.
94% от регионалните политици не получават заплащане oт държавата за участие в регионални политически форуми и дейност, и се самоиздържат с регулярна професионална работа.
Д-р Огнян Гърков, с л.д.р. посланик, член на БДД
