Проф. Огнян Герджиков е юрист, политик, председател на 39-то Народно събрание (2001–2005) и народен представител в 40-то НС, служебен министър-председател на България в периода януари-май 2017.
Носител на орден "Стара планина", председател на Арбитражния съд на Българска стопанска камара от 1999 г., професор в СУ "Св. Климент Охридски".
Ръководител е на Катедрата по гражданскоправни науки при Юридическия факултет към същия университет (1993-1997 г.)
Проф. Герджиков, предизборните кампании вече започнаха – какво ви прави впечатление в началото на кметската надпревара в София?
- Не само на мен, но и на други мои колеги ни прави впечатление, че много от кандидатите започнаха кампаниите си без особено силни аргументи, без реални решения на проблемите, които да предложат на гражданите и най-вече – без да обръщат особено внимание на Конституцията, Изборния кодекс, Закона за политическите партии, ЦИК, та дори и ВАС.
Какво имате предвид? Можете ли да дадете пример?
- Преди дни попаднах на агитационен материал на политическа формация за събитие, с което те откриха кампанията си. Странно е, че в състава на тази формация има юристи и въпреки това, в материала могат да се открият не малко нарушения на Изборния кодекс. Първо – той бе разпространен преди откриването на предизборната кампания. Освен това в него не присъстват задължителни информационни елементи: от чие име е издаден, обява на интернет страницата на доставчика на медийни услуги и информация за сключения договор с политическото обединение.
Липсва и задължителната информация, че „купуването и продаването на гласове е престъпление“. Но по-интересното е, че с този политически агитационен материал кандидати за кмет и общински съветник обявяват строеж на български инвеститор за незаконен с недвусмислен подразбиращ се призив за неговото премахване. С това не само се застрашава частната собственост на инвеститора, но се нарушава и чл. 191 от Изборния кодекс. Нарушението е per argumentum a contrario, а също и a fortiori. След като чл. 191 забранява в търговска реклама да се отправят политически внушения, вярно е и обратното и то с още по-силно основание - забранено е с политическа предизборна агитация да се отправят послания във вреда на дейността на дадена компания, респ. в полза на конкурентни търговски дружества.
Подобни действия се наблюдават и от друг кандидат за кмет, който също си послужи с внушения, наричайки голям български инвеститор „фирма на властта“, която получава „златни разрешения за строеж“.
Нещо повече. Декларира се, че ще работи за това правилата да важат за всички, като прави внушения, че в момента такива правила не важат: „Случаят със „Златен век“ е типичен за това как функционира модела, срещу който се боря аз и гражданите“. По този начин се прави опит да се внуши на аудиторията, че въпросния строеж не е осъществен по правилата – нещо, за което никой няма доказателства, защото очевидно той е законен.
Подобни изказвания не само вредят на репутацията на българския бизнес, но и говорят за политическа слабост на кандидатите, тъй като базират аргументите си не на силни платформи, идеи и каузи, а на субективни мнения, вероятно свързани с лични користни цели.
На основа на казаното по-горе, стигам до извода, че подобни предизборни кампании, които се градят на протести и скандали, не биха могли да имат подкрепа от гражданите.
Споменахте и нарушения на Конституцията на Р България?
- Да, има и такива. Особено в предизборния агитационен материал на визираната в началото политическа формация, озаглавен „Поправката „Златен век” или как изникна незаконният небостъргач в Лозенец”.
Посланието, насочено към избирателите, е в заглавието на материала. То не е политическо в негативната си конотация, поради което нарушава чл. 11, ал. 3 от Конституцията. Според тази разпоредба партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. „Политическа воля” означава всичко, отразено в Конституцията и свързано с упражняването на държавната власт и местното самоуправление, както и с правата и задълженията на гражданите.
Нищо общо с отредената от Конституцията роля на политическите партии няма неправомерната оценка за незаконност на въпросния строеж. Никой, в т. ч. и никой държавен орган, не е твърдял, нито е констатирал, че строежът е незаконен. Напротив – Административния съд в София потвърди с решението си законността на строежа.
По-същественото е, че не е работа на политическа партия да дава оценки за незаконност (аргумент от чл. 11, ал. 3 от Конституцията). Това поведение на политическата формация нарушава и чл. 8 от Конституцията, тъй като е противоконституционна намесата в правомощията на разделените власти. Нарушава и чл. 117, ал. 1 и ал. 2, тъй като си присвоява несъществуващата възможност да защитава права и законни интереси и вулгарно засяга независимостта на съдебната власт.
С какво тези нарушения биха могли да попречат на избирателите да формират безпристрастно мнение за кандидатите?
- Всичко това представлява грубо присвояване на осъществяването на народния суверенитет, в нарушение на забраната на чл. 1, ал.. 3 от Конституцията ни: „никоя част от народа, политическа партия, държавна институция или отделна личност не може да се присвоява осъществяването на народния суверенитет“. Това е тежко нарушение на Конституцията, на нейния материален и философски фундамент.
Освен това подобно поведение на политически субекти е противоконституционен опит да се повлияе политически върху резултата от съдебния процес, което е недопустимо в една демократична страна.
Да не говорим, че вече стана порочна практика политически партии да използват каузи на неправителствени организации и граждански сдружения за политически платформи, което е поредно нарушение – този път на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията.
