Опасността за България от конфликтът между Турция и Сирия е в две направления. Едното е свързано с потоци от бежанци, които в момента са на територията на Турция, но Ердоган не би скъсал споразумението с ЕС, което му осигурява и значителни средства. Втората заплаха е свързана с намерението за промяна на етническата карта на Северна Сирия – райони, населени от столетия с кюрди.
Това каза пред БНР специалистът по международна сигурност и бивш дипломат Димитър Гърдев в коментар защо Анкара е започнала операция „Извор на мира“ в Северна Сирия.
Експертът е категоричен, че България трябва да настоява за единна позиция на ЕС и единна политика по защита на външните граници на Съюза.
„Когато там влязат тези сирийски бежанци, които са араби, и ако започнат там сблъсъци между двата етноса, а и двете страни имат въжени формирования, оттам може да се получи един доста сериозен бежански наплив. В това направление виждам опасности“, заяви още Гърдев.
„Ердоган вижда, че конфликтът в Сирия навлиза в заключителен етап - вече се подготвя промяна на конституцията на страната, която е внесена в преговорния процес в Женева“, каза Гърдев.
„От друга страна, имахме среща между Ердоган, Рохани и Путин, на която безспорно е бил дискутиран и този въпрос. Турция има претенции към една демилитаризирана зона в провинция Идлиб в Западна Сирия, а също иска да постигне пълно осигуряване на своята граница със северната част на Сирия, като прехвърли операцията и в източната част на Ефрат. Фактически в момента виждаме една 30-километрова буферна зона, около 300-400 км по дължина, която достига до границата със Северен Ирак. В тази зона отдавна се водят преговори с американската страна. Имаше тежки преговори, защото всъщност целта на президента Ердоган е да се осигури пълен достъп в тази зона, където неговата армия да остане с пунктове, с един вид бази, да бъдат изтласкани абсолютно всички кюрдски въоръжени формирования там, а той да разположи тежка артилерия, бронетанкови съединения и в един последващ етап да промени етническата същност на населението там, като насели тази зона с около 2 милиона сирийски бежанци“.
Дипломатът бе категоричен, че дълготрайната цял на Ердоган не е да остава в Северна Сирия.
„Всички посочиха, че пълномащабна военна агресия на Турция, присъединяване на територия, анексия или създаването на подобни на Севернокипърска турска република квазидържави, няма да бъдат допуснати“, каза той.
По думите му Дамаск вече е отговорил, че няма да приеме една мащабна инвазия на Турция.
„Има договорка между президентите Асад и Ердоган, че временно турската армия може да провежда мероприятия в Сирия, но след това да се изтегля веднага в преследване на обявената за терористична организация - кюрдска работническа партия ПКК. Турция вижда в лицето на сирийските кюрдски бойци един вид техни въоръжени проксита, които преминават сирийско-турската граница“, обясни Гърдев.
Експертът коментира още, че на кметските избори в Турция Ердоган е загубил основните градове – Анкара, Измир и Истанбул, като особено тежко е било поражението в Истанбул. След това най-близките му партийни функционери са направили собствени политически проекти, с които са се разграничили рязко от лидера Ердоган, който е получил и сериозен удар в самата Партия за справедливостта и развитието.
„Начинът, по който винаги е излизал от една подобна партийна криза, е да обърне вниманието на турската общественост върху външнополитически действия и едва ли не да се представи като един от големите победители на Турция“, обясни дипломатът.
