Паниката, която извади стотици деца от училищата им в Сливенско, е била предизвикана именно от липсата на умения за боравене с невероятно наситения информационен поток, който залива младите хора всеки ден. Липсата на умения за критично мислене и проверяване на достоверността на информацията води до хаотично поведение и на изключително лесно манипулиране на групи от хора.
Това заявява в интервю пред БГНЕС управителят на Центъра за развитие на медиите (ЦРМ) Яна Пеловска, която представя конкретно проучване по темата. По думите й вероятно предизвикването на такава паника е комбинация между умишлен акт на определени лица и недостатъчна информираност.
„По-рано тази година Центърът за развитие на медиите проведе изследване за нивото на медийната грамотност на ученици между 15 и 19 години в 10 общински средно-образователни и професионални училища в София, Бургас, Карлово, Костинброд, Сливница и Стара Загора с цел да се събере първата, основаваща се на факти, систематизирана информация за текущото състояние на медийната грамотност в българските гимназии. Целта на изследването бе да установи до каква степен учениците и младежите на тази възраст разпознават достоверното медийно съдържание, като същевременно се изследва и нагласата им да избират каналите за информация, споделяне и развлечение. Могат ли тийнейджърите да се ориентират и да боравят с информацията в социалните мрежи е допълнителна информация, която се извлича от изследването“, каза Пеловска.
Над 600 ученика участват в изследването, което прави резултатите достатъчно представителни, за да може експертите от Центъра да направят съответните изводи:
* Най-голям процент от отговорилите на въпроса „откъде се информират за случващото се в България и по света“ дават типичния за младежите отговор, че се информират от социалните мрежи – това са 26%.
*Сред новините, от които младежите се интересуват най-много попадат следните теми: образование и социални теми, технологии и иновации, политика и икономика, наука, спорт, анимации, музика, скандали, времето, известни личности, филми и сериали. Най-честият отговор е технологии и иновации, което потвърждава тезата, че мрежата и информацията в нея е носител на модерността и иновативността, като анкетираните имат нагласата и очакванията да открият в интернет именно тази информация.
*Близо половината от анкетираните ученици отговарят на въпроса „кои от публикуваните информации в интернет приемат за истина“, че се съмняват във всичко. Това от една страна е показателно за критичното отношение на анкетираните в достоверността на съдържанието. От друга страна, обаче, този процент е тревожен по отношение качеството на информацията в мрежата като цяло, която младежите определят като недостоверна. И в голяма степен представлява „оценка“ на информационните канали, от които те се информират.
*Внушителен процент от отговорилите са сигурни, че разпознават фалшивите новини (70%), но има и ученици, които приемат всичко в интернет за истина, което на практика означава, че не допускат в мрежата да има нито една фалшива новина. Притеснителен е процентът на тези, които казват, че не могат да преценят кое е фалшива новина (30%), което на практика може да означава, че тези ученици или нямат адекватна своя база за сравнение, или не притежават познания да разпознаят фалшивото съдържание. Това е една голяма група, с която е наложително да се работи допълнително в училище или с други извънкласни форми.
*Най-голям брой ученици посочват, че познават фалшивата новина по това, че не им звучи достоверно (40%), което на практика е най-спорният отговор на този въпрос. Отговорилите се доверяват единствено на интуицията си, което в много случаи може да е погрешното решение при разпознаването на фалшивата информация.
*Притеснителен е процентът на тези, които не могат да преценят дали една новина е истинска – 22%.
*Доверието в местните и национални медии личи в отговора на въпроса по какво разпознават, че една информация е истинска – над 30% не се съмняват в достоверността на големите медии.
*По-голяма част от запитаните твърдят, че не са попадали на пропагандна информация или че не могат да преценят – 56%, а 44% смятат, че са попадали на пропагандно съдържание.
*1/3 от младежите не могат да дефинират какво е пропаганда. Тези, които смятат, че знаят какво е пропаганда, я дефинират най-често със следните думи: измама, злоупотреба, агитация, реклама, насилие, фалшиви новини, фалшиво съдържание с цел заблуда, лъжа, манипулация, влияние над хорското мнение и поведение, разпространение на невярна информация и възгледи, опит да се въздейства върху чуждото мнение с цел изгода или облагодетелстване, Кремълски новини, Русия, популяризация.
*Младежите не могат без интернет, общуването им преминава основно през мрежата, като някои буквално живеят там. Много голям, почти 50% от отговорилите, е броят на учениците, които влизат в мрежата над 10 пъти на ден, което прави присъствие в интернет на всеки час от деня. Това на практика означава, че те непрекъснато са изложени на въздействието на информацията в мрежата.
*Проучването показва, че учениците не се вълнуват особено много от това, че публикуваното от тях в социалните мрежи оформя тяхното Дигитално Досие, което за разлика от Автобиографията се допълва всеки ден с техните постове, снимки и публикации и е нещо, което трудно може да бъде поправено или манипулирано.
*Учениците трябва да получат знания за това, какво означават приятелствата в социалните мрежи. И да получат отговор на така важния за тях въпрос – трябва ли да познават лично всичките си „приятели“ в мрежата. На въпроса „Кой е срещу теб в мрежата?“ учениците не винаги мога да дадат точен отговор. Близо 1/6 от анкетираните дават отговор, че общуването с непознати не ги притеснява. Тревожни са данните за тези ученици, които общуват в мрежата без съмнения. От практиката се налага и извода, че често те няма защитни механизми, с които да се предпазят от фалшиво съдържание в мрежата.
„Разпознаването на фалшивите новини и пропагандното съдържание е съществен проблем сред учениците. Има процент от тях, които вярно се ориентират в съдържанието на информационните канали, но в същото време са подвластни на пропагандни методи. Категорична е нуждата от допълнително обучение и надграждане на знанията на учениците по отношение на достоверно и истинно съдържание, придобиване на умения за работа с информация в новинарски сайтове и социалните мрежи“.
Отговорността фалшивите новини да бъдат опровергани е на всички – така Пеловска отговори на въпрос трябва ли лично премиерът Борисов да уверява родителите в Сливенско, че никой няма да им вземе децата от училище.
„Не бива изобщо да се допуска подобен хаос в една напълно управляема информационна ситуация при наличието на адекватна реакция от родители и институции. И все пак, това отново е важен повод да си дадем сметка за нуждата от систематично образование по медийна грамотност сред младите хора, което да не се извършва спорадично и на кампаниен принцип, а като базова нужда за изграждането на съвременния човек в България“, завърши управителят на Центъра за развитие на медиите.
