В деня на големия църковен празник Рождество Христово - 25 декември, българите отбелязваме Коледа. Вестта за раждането на Исус донасят коледарите – момчета между 12 и 18 години, празнично облечени, с дрянови тояги, пишно украсени. Те обикалято къщите, пеят песни и благославят за здраве и късмет. В знак на благодарност стопните ги даряват с кравайчета, орехи, ябълки, сушени сливи.
Вестители на чудото са коледарите. Момченцата се готвят за този необикновен ден още от Игнажден, когато се организират в дружини и си избирали станеник – млад мъж, с артистична душа и добро сърце. Коледарските дружини си имат още старец, баба, гайдар и четници певци. Правят се на котки и котараци, които мяукат и известяват за пристигането си. Във всяка къща пеят коледарски песни - малки притчи за раждането на Спасителя.
Както на всеки голям християнски празник се нарежда тържествена трапеза, с много и разнообразни ястия, както след голям пост. На нея традиционно има пита, пача, свинско печено и пържолки, свинско месо с праз, баници със сирене или месо, пастърма със зеле, сърмички от зелеви лита, печена кокошка, млечна сладка баница и още много специалитети. Задължително присъстват плодове, ошав, пуканки и бъклица със студено, руйно вино.
Българите благославяй своя Бог и покровител и си пожелават да са здрави и жизнерадостни, да е плодородна годината и всеки да намери своето щастие и късмет.
В древните традиции на българите дните от 25 декември до 6 януари са наричани МРЪСНИ ДНИ (Погани дни)
В народната вяра това е време, през което на земята идват зли сили — вампири, таласъми и караконджоли, за да пакостят на хората. Затова хората са предпазливи, не замръкват навън, не правят годежи, сватби, седенки и помен за мъртвите. На децата зашиват скилидка чесън на дрехата, за да ги предпазва от злите сили през деня. Чакат с нетърпение Сурва и Водици, когато ще прогонят и злите духове.
Именници днес са Христо, Христина, Манол, Емануил и други.
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
