Турският президент Ердоган заплаши Европа, че ще пусне към континента 3,6 млн бежанци. Истинско цунами. Според някои турски анализатори това ще е по-голяма нашествие от това на хуните пред IV век и на османските орди през 14 век в Европа.
Сравненията звучат страховито и трябва да накарат европейците да не просто да се съобразяват с Анкара и Ердоган, а да правят отстъпки и да не се месят в започнатата от турците война в Сирия.
Естествено е българите да се питат, какво означава всичко това за нас. Защото ако се приемат думите на Ердоган сериозно, както и коментара на българския премиер Борисов, че бежанския поток щял да прегази оградата ни на южната граница и да се излее през нас, би трябвало да се замислим дали не е по-добре да се изнесем нанякъде, където е по-безопасно. Такъв поток вече ни е газил и това е продължило 500 години…
Дали обаче положението е толкова страшно?
Американският президент Доналд Тръмп вече предупреди Анкара, че може да унищожи турската икономика (това ще смаже и цялата държава) за няколко седмици. От своя страна ЕС предупреди Турция да спре военната операция в Сирия. ООН също показа, че не вярва на операцията "Източник на мир", която се реализира с „мирно“ нахлуване на танкове, артилерийски канонади и настъпление на сухопътни войски...
Все по-ясно е, че Ердоган се хвърля в безумна война, защото усеща нарастващата съпротива срещу неговия режим вътре в страната. Загуби изборите в Истанбул, Анкара и други големи градове, което е знак, че хегемонията на партията му е застрашена. Демократичните реформи не са популярни, а и той няма капацитета да ги извърши. Затова остава да разчита на силата. Чрез нея смята да изнудва Запада като цяло и САЩ и Европа в частност. Заради това и потърси приятелство с Русия и Путин – да засили своята значимост.
Всичко това го има в дипломатическите карти. Но и другите имат своите козове, които могат да се окажат доста по-силни. Освен това с дрънкане на оръжие някога са се правили сделки, но едва ли днес големи и мощни държави ще се уплашат. По-скоро биха се ядосали.
За последните десет години Топ 10 на най-големите инвеститори в Турция изглежда по този начин:
САЩ – 337 млрд долара
Хонконг – 150 млрд долара
Китай – 116 млрд долара
Япония – 114 млрд долара
Германия – 112 млрд долара
Франция – 58 млрд долара
Русия – 56 млрд долара
Канада – 53 млрд долара
Нидерландия – 42 млрд долара
Сингапур – 41 млрд долара
Следват Великобритания, Южна Корея, Италия и пр.
Само през 2018 г. преките инвестиции в Турция са над 14 млрд долара, като голяма част от тях са от европейски страни.
За периода 2008 – 2018 г. страни от Европа са инвестирали 210 млрд долара в Турция. 35% от тях са във финансовия и промишления сектор – предимно в енергетиката. 24 на сто са в строителство и търговия. IT-сектора в голяма степен е зависим от чужди компании. Военно-промишления комплекс на страната също е силно зависим от чужди фирми и финанси.
Например спряната инвестиционна програма на САЩ за производството на новите бойни самолети F-35 означава неполучаване на 9 млрд долара, неотваряне на хиляди работни места, а десетки предприятия, които са били ангажирани да произвеждат компоненти, са пред фалит.
Голяма част от турските капитали се намират в западни банки и банки в САЩ. Въпреки призива преди година на Ердоган да бъдат изтеглени в Турски банки, това не стана.
Стотиците милиони и милиарди, които ще струва военната авантюра на Ердоган в Сирия, също ще дръпнат икономиката на страната надолу.
Да не забравяме, че Арабската лига се събира извънредно заради турската агресия в Сирия. Ако и оттам покажат „жълт“ картон на Ердоган, той може да се окаже в тежка ситуация, след като и ООН го предупреди да спре нахлуването.
Плашенето с бежанския поток вече е играно няколко пъти. Анкара разиграва тази карта, за да измъкне още пари от ЕС. Опита със същото изнудване да си осигури и приемане в Евросъюза, но удари на камък, а Ердоган почна да плюе Брюксел, подобно на лисицата в Езоповата басня, когато не стигнала гроздето...
Българското правителство предупреждава за бежанската опасност, но не казва какви мерки предприема. Засега то повече плаши хората, отколкото да поема отговорност за евентуални действия. Внушаването на страх може да изиграе много лоша шега на страната ни. Освен ако не е това целта.
Факт е, че Турция е голяма държава със силна икономика. Но представете си я да воюва в Сирия, където среща силен отпор, да воюва с Европа и САЩ на икономическия и финансовия фронт, като в същото време уговаря Русия за подкрепа. Доста сложно, дори за толкова самонадеян политик като Ердоган. Ако Западът направи отстъпки по отношение на санкциите срещу Москва, Анкара може да се окаже в железен капан… Все пак за няма и двеста години двете страни са водили 14 войни, тринайсет от които Турция е загубила…
Валери Костов
