Англичаните си поиграха с нашия национален отбор по футбол. Вкараха ни шест гола. Бяхме зле и като спаринг партньор. Можеха да вкарат още 4-5, а и вратарят ни Пламен Илиев спаси поне три попадения. Накрая вдигна ръце от безпомощност и с този жест сякаш описа цялата трагедия на българския футбол.
На всичкото отгоре мачът от европейските квалификации бе прекъснат два пъти, заради расистки реплики от трибуните. Дали ги е имало, кой ги е чул или се преекспонира проблема – трудно ще разберем. Защото не признаваме да има такива и дори упрекваме англичаните, че нарочно си измислят, за да… не е ясно точно какво. Защото за какво им е на да ползват подобен похват, след като ни превъзхождат тотално и нямат проблем да ни бият с колкото поискат.
По-важно е друго. Борислав Михайлов ръководи вече години наред българския футбол. Успехите в неговата ера са толкова микроскопични, че и най-силният микроскоп в света „Око на сокол“ трудно ще ги открие. Проблемът е, че нищо не е в състояние не само да измести Боби от топлия стол, но дори нещо да размърда във футболния съюз. Цяла година националите не са постигнали и една победа, но от Съюза се чува само: всичко е наред, вярваме в бъдещето. 25 години след „американското лято“ говорим единствено в бъдеще време. Смяна на поколенията, да дадем доверие на младите, пренастройки у националите, време за обиграване… Пародия и трошене на пари. Стигнахме дотам, на мач с Англия стадионът да е пълен наполовина. Или празен наполовина – както искате.
Старши треньорът Балъков и той повтаря, че знае какво трябва да се направи, че един ден може би, ако…
Самите футболисти не са наясно какво се случва. Не са наясно и със себе си – стават ли за тази работа или не. Нито един от тях не казва, че в отбора няма дух и сърце, а то се вижда, че няма. В нито един от тях няма. Уменията, физическата и тактическата подготовка са ясни, но без дух и сърце нищо не става. Половината от тях дори химна не знаят.
На един от тренировъчните стадиони на "Цървена звезда" в Белград пише с големи букви: "Момци, Играйте храбро!" Тук подобен призив звучи пародийно. А да си храър на терена значи много!
Лесно е да ги охулим, има повод и аргументи. Но те не са съвсем виновни, защото така са научени. Не само в семеството. Българската школа във футбола през последните години е представена най-вече в чалготеки и жълтите медии. Кой на какъв купон е бил, какво си купил, на коя световна забележителност се е подписал, с кого е баджанак и прочие простотии. Това се е превърнало в манталитет, просмуква се в гените.
В цял свят знаят, че рибата се вмирисва от главата. Само у нас главата ухае на „Версаче“ и джибри, а тялото вони на развалено… И никой не смее да заяви на глас, че Боби и целият му съюз са скапани, скапан е и българският футбол. Онези с качулките, дето се изнизаха от стадиона на мача с Англия заради расистките подвиквания са същите, които политико-мафиотизирани кръгове ползват за свои цели срещу неудобни на властта. А е така, защото и футбола, както всичко останало, е в ръцете на скапани олигарси и скапани политици. Каквото пипнат – умира. Също като с медиите. Едни и същи хора са. И докато не скапят докрай цялата държава, барабар с футбола, нищо няма да се промени. Защото няма гражданско общество. Нация без дух не може да отгледа футболисти с дух. Нищо не може да отгледа, освен провали.
Николай Владимиров
