Австрийският писател Петер Хандке за първи път се изказа по повод на противоречието, възникнало около присъдената му Нобелова награда за литература за 2019 г., като се зарече ”никога повече” да не говори с журналисти, след като е бил нападнат заради позицията си за войната в Югославия през 90-те години.
След среща с общински лидери в родния му град Грифен в Южна Австрия Хандке се оплаква пред австрийска медия, че журналистите са го бомбардирали с въпроси за политическите му възгледи, без изобщо да засегнат писателските му постижения, съобщи "Дневник".
"Застанал съм пред входа на двора си и там има 50 журналисти. Всички ме питат същите неща като вас и от нито един човек не чувам да е прочел която и да е от творбите ми или пък да знае какво съм написал", казва Хандке пред австрийската телевизия ORF.
"Само въпроси как светът бил реагирал. Реакции на реакции на реакции. Аз съм писател, идвам от Толстой, от Омир, от Сервантес. Оставете ме на мира и не ми задавайте подобни въпроси."
Тази размяна на реплики идва, след като не само медии, но и негови колеги писатели критикуваха избора на Хандке. В понеделник, докато получаваше Германската награда за книга, немският писател с босненски произход Саша Станишич заяви: "Имах късмета да избягам от онова, което Петер Хандке не успява да опише в текстовете си".
Други писатели като Салман Рушди и Хари Кунзру отправиха критики към Нобеловия комитет заради присъждането на тазгодишната награда на Хандке. В статия за "Ню Йорк таймс" босненско-американският писател Александър Хемон нарече австриеца "Боб Дилън на застъпниците на геноцида".
Хандке, сред чийто най-известни творби са "Стършелите", книгата и пиесата "Обругаване на публиката" и екранизираната от Вим Вендерс с негово участие "Криле на желанието", бе сред най-почитаните австрийски писатели в следвоенния период наред с Томас Бернхард и Елфриде Йелинек.
По време на войната в Югославия Хандке, който има словенски корени по майчина линия, развива силна просръбска позиция, от която се ражда книгата "Пътуване до реките: Справедливост за Сърбия", в която описва Сърбия като истинската жертва на конфликта.
През 2006 г. Петер Хандке държи реч на погребението на Слободан Милошевич, в която заявява: "Не знам истината. Но гледам. Слушам. Усещам. Помня. Затова съм тук днес, близо до Югославия, близо до Сърбия, близо до Слободан Милошевич."
Шведската академия все още не отговаря на критиките.
