България е заинтересована от равноправен и взаимноизгоден диалог с Русия. Това заяви в интервю за ТАСС българският министър на външните работи Екатерина Захариева. Интервюто е дадено в навечерието на нейното посещение в Москва.
“От 8 години не е имало посещение на български външен министър в Москва. Това ще бъде и моето първо посещение в Русия, откакто от 2017 г. заемам поста на вицепремиер и министър на външните работи. Радвам се, че тази визита се случва точно във време, когато нашите две страни отбелязват 140 години от установяване на дипломатически отношения и благодаря на г-н Сергей Лавров за поканата”, каза тя.
Българският външен министър се надява, че нейната визита ще премине в атмосфера на двустранен диалог, „основан на конструктивно сътрудничество и взаимно зачитане на интересите”.
“Ние сме заинтересовани да водим равнопоставен и взаимноизгоден политически диалог, при който се ръководим от своите национални интереси и общата политика на ЕС и НАТО”, подчерта Захариева.
Вицепремиерът също така коментира напрежението, възникнало в двустранните отношения заради изявлението на българското външно министерство по повод на историческата изложба, посветена на 75-годишнината от освобождението на Източна Европа от нацизма, която беше открита на 9 септември в Руския културно-информационен център в София. Тя коментира също така и обвиненията по адрес на председателя на Националното движение „Русофили“ Николай Малинов.
“Бих искала да подчертая, че реакцията ни по повод изложбата на руското посолство в София на 9 септември няма нищо общо с операцията на нашите служби. Още преди 20 години върховният законодателен орган на България - Народното събрание, даде своята оценка на тези събития и на техните последици за българската държава и общество, като прие Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Бъдете сигурни, че нямаше да реагираме, ако такава изложба под надслов „75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма“ бе организирана у нас на 9 май, а не на 9 септември”, уточни Захариева.
Що се отнася до операцията на нашите служби, с която не съм запозната в детайли, тъй като се ръководи от прокуратурата, която в България е част от съдебната власт и е независима от изпълнителната, бих искала да кажа, че от публично известната информация до момента, тя не е насочена към лица, свързани пряко с официалните власти. Разследването срещу „Русофили“ касае конкретни лица, срещу които има подозрения за извършени престъпления и не трябва да бъде обвързвано с руско-българските отношения”, подчерта външният министър.
„Нито дискусиите около датата 9 септември 1944 г., нито разследването срещу националното движение „Русофили“ са тема на двустранните ни отношения с Русия. В дневния ред на българо-руските отношения имаме сериозни теми и очаквам те да бъдат обсъдени по време на посещението ми в Москва“, добави Екатерина Захариева.
Захариева подчерта важността на открития и равноправен политически диалог на България с Русия с оглед на нейните национални интереси и общите политики на ЕС и НАТО.
„Убедена съм, че именно такъв диалог ще съдейства за развитието на сътрудничеството ни в областите от взаимен интерес, за намирането на взаимно приемливи решения по текущи въпроси на двустранните отношения, както и за размяна на мнения по актуални въпроси на международния дневен ред“, каза тя.
"С Русия имаме вековна обща история още от времето на разпространението на кирилицата и християнството. Може би не е много известно на широката публика, че българското православие е изиграло голяма роля в утвърждаването на християнството по руските земи, а ключови личности в историята на Русия имат български произход. Първият митрополит на Москва и цяла Русия - светията Киприян, посрещнат тържествено в Москва през 1390 г., например, е българин. Мощите му почиват в Успенския събор в Кремъл”, припомни Захариева.
“Подкрепяли сме се взаимно като по-късно руското православие помага със средства и литература на поробените български християни, а по време на Руско-турската война през 1877-1878 г. общата ни история е пропита с кръвта на българския, руския и на други славянски и близки народи, помогнали на България да възстанови държавността си. Ето защо съм убедена, че общата история трябва да обединява, а не да разделя. Тази позиция, както и принципите на приятелство и добросъседство, отстояваме в политиката си към всички страни. Нашите две държави са географски много близо и ни свързват много общи интереси. В този смисъл мисля, че културата и историята трябва да помагат на икономиката и политиката, а не обратното”, подчерта българският външен министър.
И Русия се подготвят да подпишат 5-годишна програма за сътрудничество в областта на културата и образование, заяви Екатерина Захариева.
„Готова съм да обсъдим с министър Сергей Лавров сътрудничеството ни с Русия по приоритетните за България въпроси в икономиката, енергетиката, туризма, транспорта. Ние придаваме и голямо значение на сътрудничеството в сферата на културата и образованието. Последната програма между двете страни за сътрудничество в тази област бе за 2012-2014 г. Надявам се скоро да можем да подпишем нова Програма за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката за 5-годишен период."
Захариева планира също така да обмени мнения с Лавров и по „основните въпроси на регионалната и европейска сигурност“.
Вицепремиерът отбеляза, че през последната година и половина между страните е възстановен политическия диалог на висше равнище. Премиерът бойко Борисов и президентът Румен Радев посетиха Русия през 2018 г. Руският министър-председател Дмитрий Медведев беше в София през март 2019 г. През юни 2019 г. президентите на двете страни Румен Радев и Владимир Путин се срещнаха в рамките на Санкт-Петербургския международен икономически форум. На официално посещение в Москва беше и председателят на Народното събрание на Цвета Караянчева.
„Смятам, че тези визити и срещи откриха нови възможности за развитие на различни направления на двустранното сътрудничество“, заяви Захариева. Тя е убедена, че са налице стабилни възможности за осъществяването на потенциала на взаимноизгодното и равноправно развитие на двустранните отношения.
„Активизирането на политическия диалог трябва да намери реализация в разширяването на търговско-икономическите отношения“, убедена е вицепремиерът.
