Близо 280 000 пациенти у нас преминават годишно по клинични пътеки през отделенията по неврология и неврохирургия, ортопедия и травматология, кардиология, неинвазивна кардиология, кардиохирургия и ревматология и неонатология. Същевременно рехабилитационно лечение са провели едва около 140 000 болни, сочи проучване на Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация (АФМР) за 2018 г., предаде ”Нюз.бг”.
Според Асоциацията, у нас има значителен брой пациенти, които се нуждаят от рехабилитационно лечение, но така и не са го започнали. Специалистите смятат, че своевременното възстановяване на здравословното състояние на пациента е основен фактор за по-бързото му връщане на работното място, както и за намаляване на временната му нетрудоспособност.
Очертава се смущаващ дисбаланс в разпределянето на лимитите за болнична помощ между утвърдени болнични заведения и новопоявяващи се такива в различни краища на страната. По този начин се формират съществени различия във финансирането на лечебните заведения, като непрекъснато се лимитират тези от държавния сектор.
От 8 години не са актуализирани цените на клиничните пътеки за физиотерапия и рехабилитация освен онези, които засягат рехабилитацията на деца и ЦНС.
За разлика от непрекъснатия растеж на разходите за болнична помощ средствата за рехабилитация намаляват: от 3,95 % за 2014 г. на 3,03% през 2017 г. А стойността на клиничните пътеки по физиотерапия и рехабилитация покрива около 43 % от реалните разходи.
От Асоциацията са обезпокоени и от нарастващата средна възраст на лекарите по физикална медицина и рехабилитация, които няма от кого да бъдат заместени. Основните причини са липсата на остойностяване на медицинската услуга, критично ниските цени на клиничните пътеки и ниското заплащане на медицинския труд.
Заключенията на Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация са:
- голям брой пациенти се нуждаят от рехабилитация, но не провеждат такова лечение, което води до продължително отсъствие от работното място и до отделянето на парични средства за временна нетрудоспособност;
- не се отделят необходимите средства за рехабилитация предвид големия брой нуждаещи се пациенти;
- трябва да бъде разработен механизъм за определяне на лимитите на клиничните пътеки, чрез който да се ликвидира дисбалансът в разпределянето на финансовите средства;
- необходим е сериозен икономически анализ, въз основа на който да се остойностят медицинските услуги и да се определи цената на клиничните пътеки.
