На тази дата през 1895 г. в парижкото Гран-кафе е първата публична демонстрация на "движещи се фотографии", с помощта на кинематографа, изобретен от братята Антоан и Луи Люмиер.
Пред 35 зрители братята прожектират „Пристигането на един влак".
”Ужас! Ще ни смачка! “- са първите възгласите на малцината зрители на киното, когато видели движещия се срещу тях влак.
Първата кинопрожекция имала толкова незначителен успех, че малцина били оптимистите, които вярвали в бъдещето на това изкуство.
Първият ден били продадени едва 35 билета. Но само седмица по-късно 2 500 души се блъскали, за да видят новото изобретение.
Огюст Мари Луи Никола и Луи Жан са считани за основоположници на киното и едни от първите сценаристи, режисьори и оператори.
Братята Люмиер (на френски lumière означава светлина) са родени в Безансон, Франция, но от малки живеят в Лион.
Баща им притежава фотографско студио и двамата бъдещи изобретатели работят за него. Огюст започва да помага като управител. Луи се заема с физика, а заниманията му в тази посока се оказват доста ползотворни и допринасят за подобрения във фотографските процеси. Една от новостите, които той открива е заснемане на движещ се образ.
Първата лента, която е направена от братята е озаглавена "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време".
Тя е с времетраене по-малко от минута, направена с апарат наречен кинематограф (многофункционална кинокамера с грайферен механизъм, която осигурява равномерно поддържане на каданса при снимането и плавното темпо на прожекцията).
Голямо удобство се оказва използването на един и същ апарат за снимане, копиране и прожекция. Както винаги при всяко голямо откритие се разразява спор за неговото авторство. Появяват се съмнения, че изобретен и патентован като "Cinematographe Leon Bouly" от Леон Були (френски изобретател) на 12 февруари 1892г., но в крайна сметка авторските права стават притежание на Братята Люмиер.
Първата прожекция на "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време" е на 21 март 1895 г. пред заседанието на дружеството за подпомагане на националната промишленост.
Първата платена публична прожекция на лентата е на 28 декември 1895 г. в сутерена на парижкото "Гранд Кафе". На събитието присъстват малко повече от 35 зрители.
През 1896 г. братята осъществяват кинообиколка в Лондон и Париж. Правят прожекции на кратките филми - "Пристигането на влака", “Храненето на бебето" и "Полетият поливач".
Киното се налага невероятно бързо, както в големите столици и градове като Париж, Лондон, Берлин и Санкт Петербург, така и в малките градчета, където непрекъснато се прожектират техните творби.
Лентите оказват голямо влияние върху развитието на културата, но напълно изненадващ факт е, че Огюст и Луи Люмиер обявяват киното за "изобретение без бъдеще", а после отказват да продадат патента си на Жорж Мелиес, който има желание да го превърне в индустрия.
