Историкът Стефан Дечев се нареди сред интелектуалците, които подписаха отворено писмо по повод Рамковата позиция на правителството относно асоцииране на Република Северна Македония и Албания в ЕС. Пред камерите на бТВ доцент Дечев защити тезата си, че позицията на френския президент Макрон представлява заплаха за интеграционните процеси в Северна Македония.
От лятото на 2017 г. насам екипът на премиера Заев направи немалко добри неща за напредъка на страната си към Европейския съюз, за подобряване на отношенията с Република България, за преодоляване на вредни наслоения и взаимна неприязън.
Визитата на френския президент в Белград съживи опасенията на специалисти и на югозападните ни съседи, че Еманюел Макрон би желал да възкреси старото френско-сръбско приятелство и да наложи собствената си визия за развитие на ЕС за сметка на Северна Македония, посочи доцент Дечев.
Мнозина българи, чийто корени остават в Македония, както и европейски наблюдатели са категорични, че отказът да започнат преговори за присъединяване на Албания и на Северна Македония към ЕС е историческа грешка и удар срещу проевропейската политика на Зоран Заев, заяви доцент Дечев.
Що се отнася до българската позиция, ученият изрази несъгласие с правителствената позиция, която е недостатъчно компетентна и недостатъчно нюансирана. В съзнанието на българи и македонци съществуват два различни, дълбоко вкоренени разказа за общата ни история, два стереотипа, които скоро едва ли ще бъдат преодолени. Необходимо е дебатът по наболелите въпроси да бъде продължен, отворен и разширен, смята българският историк. В дебата би трябвало да участват както официалната двустранна комисия, така и интелектуалци, неправителствени организации, все по-широки слоеве от обществата.
Докато в Северна Македония битуват стереотипите и клишетата от епохата на Титова Югославия, българската позиция съдържа комунистически парадигми от 70-те години на миналия век и от първите години след 10 ноември 1989 г.
Съвместната комисия не биваше да се захваща с периода около Втората световна война, заяви доц. Дечев. Недостатъчно проучен, твърде близък и твърде болезнен за двете страни е този период.
У нас господства непонятен за хората отвъд югозападната граница максимализъм: или българин, или македонец. Типично комунистически манталитет. Хората, живяли и страдали преди Втората световна война, в Титова Югославия и след нея, не могат да бъдат измервани с такъв аршин.
Например Панко Бръшнаров, известен поборник за свободна Македония. През 1903 г. е деец на освободителното движение, после член на Югославската комунистическа партия, после възторжено посреща българските войски през 1941 г., после разочарован се бие срещу тях, после въстава срещу Титова Югославия и ратува за независима македонска държава и накрая загива в югославските лагери на смъртта.
В различни периоди той е ту българин, ту македонец, а често пъти и двете.
И българин, и македонец са Гоце Делчев, Григор Пърличев, Никола Вапцаров и други революционери, писатели, дейци на науката и воини, напомни доцентът-историк.
За жалост, позицията на ЕС отвори вратите за реванш на тъмни, антиевропейски и антибългарски сили в Северна Македония и сега сме пред опасността да изгубим и малкото, което бе постигнато през последните две години, завърши доцент Дечев.
