Отпадането на мониторинговия доклад ще бъде използвано в хода на изслушването на Иван Гешев. Президентът Румен Радев трябва да спре избора на Иван Гешев с неподписването му и отваряйки въпроса за промяна в Конституцията
Това заяви пред БНР Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи.
„Рискът, който е пред нас - с падането на механизма и избора на Гешев, е да се бетонира въобще разговорът за това какво не работи и какво трябва да се променя. Такава необходимост има, изпитват го и самите магистрати, не само обществото“, каза той.
„Радев има право да инициира промени в Конституцията, ако иска да остане с нещо в този мандат. Според мен досега не изпъква с някакви много смели действия, извън дребни полемики и използване на вето. Секторът, който най-много има нужда и в който той през цялото време концентрира вниманието си и беше част от предизборната му кампания, е именно съдебната реформа, борбата с корупцията, прозрачността. … Това е начинът той да си използва правомощията, за да поиска реакция от властите. Право на парламента е да прецени какво, дали и как изменя, но поне ще се проведе обществена дискусия. Радев не е обвързан със срок, в който да върне предложения му за главен прокурор“, обясни Славев.
Според него, част от съдийската колегия ще подкрепи Гешев за поста на главен прокурор. По думите му има няколко важни неща относно изслушването на Иван Гешев в четвъртък.
„Първо – дали той ще отговори на множеството вече въпроси от обществени организации. Важно е да се даде отговор на искането на Лозан Панов за типа, вида дела, сложност и т.н., върху които Гешев е работил. След това е процедурата и нейният финал, когато отиде на „Дондуков“ 2 при президента“.
„Отпадането или трансформирането на механизма за сътрудничество и проверка е една предизвестена политическа смърт за този механизъм, имайки предвид факта, че той е резултат от политическо договаряне между Бойко Борисов и Юнкер, на когото изтича мандатът. През 2016 г. той го обеща. Тези неща се търгуват едно за друго. Пред България има други въпросителни по отношение на европейски политики като Шенген, еврозона. Големият въпрос след днешното предложение на Комисията до Съвета и Парламента е как ще реагират другите два органа. Моите очаквания са, че ще има проблем в Съвета. Тук вече ще е ролята на държавата, на правителството да лобира за отпадането на механизма“, коментира Славев.
Той посочи държавите, които традиционно са изразявали позиция против отпадането на механизма. „Холандия, Франция, очаквам и Австрия донякъде. Контекстът, който гледаме, е един национал-популистически“.
Според него ЕС би могъл да се поучи от лошия опит. "България отново е лошият пример за това как не трябва да се прави. Ключовото за бъдещия механизъм е дали той ще бъде обвързан с финансови, или други санкции. Аз ставам все по-скептичен към това, че следващият механизъм също ще заработи. Първо – защото отново имаше политическо договаряне за подкрепата на гласовете от Полша и Унгария. Важно е как ще бъде структуриран този механизъм, коя ще бъде институцията на ЕС, която ще отговаря за него".
