Позицията на ЕК е по скоро някакъв вид политическа оценка, политически импулс, прощален подарък от страна на настоящия председател, състав и мнозинство на Комисията към българското управление, отколкото една правдива и обективна оценка на развитието на проблематиката, която влиза в обхвата на този механизъм.
Това заяви пред БНР Христо Христев, преподавател по право на ЕС в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, относно предложението на ЕК да се обмисли падане на мониторинга над България по механизма за сътрудничество и проверка.
„Ние не просто сме в нещо, което по-рано можеше да се нарече ерозия на правовата държава, ние навлизаме в състояние на криза на демократичната система“, смята Христо Христев.
„От политическа гледна точка не може да се отрече, че приемането на подобна позиция от страна на ЕК е някакъв политически успех за настоящото управление“, каза Христев и изрази учудването си от позицията на ЕК предвид реалните факти.
По думите му в докладите през всичките 12 години, откакто сме в ЕС, се вижда, че ЕК не е отчела съществена промяна в причините, довели до създаването на този механизъм. „Дали тя се е уморила или има някакви други причини, поради които тази оценка се дава към настоящия момент и се открива перспектива за вдигане на мониторинга – е друг въпрос. Но все още има, отвъд механизма, да се измерва дали България е осъществила положителна еволюция или респективно регрес по отношение на основните проблеми. Моята оценка е, че ние за съжаление през тези 12 години сме в състояние на регрес“, обясни анализаторът.
Христев подчерта, че в доклада от една страна се прави общо заключение, че страната ни е реализирала достатъчен напредък, от друга страна обаче се казва, че не са решени някои основни проблеми, като начина на уредба на държавното обвинение и това, че в нея липсва ефективен механизъм за евентуално реализиране на отговорността на главния прокурор в определени случаи. В доклада се казва още, че са необходими допълнителни усилия в борбата с корупцията.
Той заяви, че подкрепя въвеждането на нов модел на контрол през конкретни измерители, приложим за всички държави-членки и обвързването на този контрол с конкретни санкции, включително със спиране на финансирането от общия бюджет на ЕС.
„Ако този механизъм бъде добре разчертан, ако почива на конкретни измерители, ако е в ръцете на независими експерти и структури от политическите институции на ЕС, според мен шансът той да доведе до много по-удовлетворителни и конкретни резултати е значително по-голям“, каза още експертът.
