„Когато бях малка исках да стана ветеринар, по-късно мечтаех да стана певица, манекенка, продавачка в магазин, актриса, танцьорка и какво ли още не. А сега? За какво мечтае сега едно средно статистическо момиче на моята възраст?
Бих могла да кажа, че мечтая за световен мир и да мога да давам средства за благотворителност. Но така ще звуча като участничка в конкурс за красота или президент, изказващ се в предизборната си кампания или с други думи - нито аз нито пък вие ще ми повярвате.”
Това е написала тийнейджърката Таня Димитрова в есето си „Моята мечта”, публикувано в teenproblem.net.
Излиза, че за световния мир и благотворителността вече отговарят само миските и президентите. В смисъл, че те говорят по тези теми, но никой не им вярва. Откъде го е разбрала неукрепналата още Таня?
Ще ви кажа. Гледала е много телевизия. А там, ако не се изказва някоя миска по световните проблеми и творчеството на Паулу Коелю, то ще се излъчват реклами на „Българската Коледа” и сърцераздирателни репортажи за болни деца. Разбирайте ме както искате, но и аз като Таня не вярвам на това.
Когато говорим за благотворителност най-важното нещо са хората, които участват в нея, гражданският им дух, добродетелите и ценностите, които изповядват и влагат. Сигурно подобни неща се съдържат и в инициативата на президента Първанов „Българската Коледа”. Възможно е, но ми е трудно да ги открия. Все ми се струва, че призива да се помогне постепенно премина в натиск върху общественото мнение. Той е повсеместен и се упражнява чрез най-големите медии. Внушава ни се всяка година, месец-два преди Рождество, че трябва да изпратим sms-и, които са само по 1 левче. Нищо работа. Ако изпратят всички българи – това са 7 млн само в България и поне 1,5 млн от чужбина. Чиста работа: 8-9 млн накуп за подпомагане на болни български деца. Колко благородно, колко прекрасно. Е да, но през 2009 г. събраните пари са само милион и половина. Означава ли това, че близо 8 милиона сме банда коравосърдечни типове, които нехаят за децата с медицински проблеми? Аритметиката изглежда още по-жестока, ако се приспаднат даренията на фирми и богаташи, превели по 10 000, 20 000, 30 000. Те ли са моралния стожер на нацията? Част от тях биха ли признали как са изкарали милионите си? Не ми се навлиза в тези дебри на морала, защото и аз, и вие, скъпи читатели, ще се загубим като в джунглата на Амазония...
Струва си обаче да се попитаме, защо близо 8 млн не се отзовават на президентския апел да дарят някое левче за спасяването на детски живот – акт, толкова хуманен по своята същност? Отговорът, според мен, е един: не вярваме, че е истински. Все повече ни човърка съмнението, а нерядко и убеждението, че става дума за PR кампания на самия президент. Потърсена е и е открита дейност, жест, инициатива, които няма как да бъдат отречени и критикувани. Който се обяви против, рискува да си навлече гнева преди всичко на семействата, които се надяват на чудо, за да видят децата си здрави и жизнерадостни. Животът по принцип е несправедлив, затова хората с тежки проблеми са склонни, а често и принудени, да очакват помощ, да се надяват на жест. Това е тяхно право, както е морален дълг на обществото да им вдъхне кураж и да им помогне с каквото може. Преди това обаче системата е длъжна да направи всичко необходимо по закон за лечението на нуждаещите се. Здравеопазването не е съвършено никъде. Дори от американските филми и сериали се вижда, че нуждаещите се невинаги получават това, което им се полага. Тогава на преден план излизат неправителствените организации, фондове, фондации и индивидуалните дарители. В САЩ болниците и здравните заведения със статут на нестопански организации са повече от 50% от всички институции, имащи пряко отношение към здравеопазването. Само клиниките са над 12 000. В тях се влива дарителския поток. При жестока финансова отчетност и контрол, които са абсолютно публични. Годишно се даряват десетки милиарди. Би могло да се предположи, че президентът Обама, ще се превърне в най-обичания човек, ако инициира идея за „Американската Коледа”. Със сигурност ще събере толкова средства, че хиляди деца да бъдат спасени. Но не го прави. Защо? Не му ли докладват от посолството на САЩ в София какво се прави тук в това отношение? Или е коравосърдечен егоист? Не му идва наум от грижи за войните в Ирак и Афганистан? Зает е да се любува на Нобеловата си награда за мир? Обградил се е с некадърни съветници? Няма ли кой да му каже да си лъсне имиджа с една трогателна кампания, снимки с деца в болници, той и съпругата му в детски клиники и пр?
Няма как да стане, защото и без отбора от съветници Обама е наясно с правилата за популизма и допустимите дозите, които не дразнят обществото. Това не е като да дойдат развълнувани коледарчета в резиденция „Бояна” да сурвакат Политбюро на ЦК на БКП, а вълнуващата гледка да бъде запечатана на първа страница на в. „Работническо дело”. Извинявайте, но инициативата „Българската Коледа” се провежда точно в този стил. Нововъведение са единствено известните имена от шоубизнеса, актьори и прочие популярни имена, които са свикани под знамената на кампанията. И те какво да направят, да откажат, да заявят, че нещо с искреността куца? Как да разочароват държавния глава, не е учтиво някак си...
„Да изискваш благодарност за благодеянията си, означава да търгуваш с тях“, казва Пол Декурсел. А какво друго ни внушават кадрите и писанията за деца и родители, които благодарят горещо за помощта на „Българската Коледа”?! Отвратително и цинично е. Благотворителността, тази християнска ценност, е най-силна, когато е дискретна, а не ритуална. Същото се отнася и за благодарността. Парадността и плакатността може да са помогнали някога в масовата колективизация, но днес да ни вкарват чрез морални апели в някакво благотворително ТКЗС е доста евтин номер.
Певецът Миро преди време отказа да говори за личните си благотворителни жестове в едно предаване по Нова телевизия. Легендата Краси Балъков също не говори за това, което прави по отношение на SOS детските селища. Димитър Бербатов не си прави PR чрез фондацията си. Футболният колос „Барселона” не агитира публично и не призовава да дарим за УНИЦЕФ, защото ако не го направим, значи сме гадни типове.
В същото време така и не се разбра, какво стана с онези близо 20 млн лв, които Центъра "Фонд за лечение на деца" не е усвоил. Директорът се подаде оставката след проверката на Сметната палата и какво от това? Защо тези пари са така лекомислено, дори престъпно неизползвани? Работа, задължение и дълг на всички институции, включително и на президента, е да направят така, че тези пари да отидат по предназначение.
Засиленото рекламиране и пиарстване около „Българсакта Коледа” е право пропорционално на затихващия ентусиазъм на дарителите.Есемесите са все по-малко, а дежурните фирми благодетели са все същите – от приятелския кръг на държавния глава. Внушението, че всеки лев е ценен и може да помогне на някое дете става все по-неприемливо, колкото и да е вярно.
Не съм изпратил sms, нито съм превел пари по банковите сметки на „Българската Коледа”. Това обаче не ме прави завършен егоист – просто не искам да участвам в нещо, което не ми звучи убедително и искрено. Ще направя своето дарение по свой начин, без да го коментирам и натрапвам. Убеден съм, че силата на жеста е в личния мотив, а не в рекламния шум. Готов съм да приема аргументите в защита на благотворителната акция, ако за достатъчно убедителни и са предмет на дискусия, а не като мнение на последна инстанция. Никой не е морален стожер по презумпция. Аз не съм такъв и никой не е.
Затова е редно големите частни и държавни медии да отговорят по какъв критерий решават на коя кампания да се дава почти неограничено рекламно време и няма ли зад това решение комерсиален интерес и опит за политически чадър.
Огнян Стефанов
