Ако вотът беше таен, вероятно резултатът щеше да е различен. Грешка е вотът да е явен.
Това коментира пред бТВ бившият правосъден министър Антон Станков по повод избора на Иван Гешев за следващ главен прокурор от ВСС.
Според него публичното гласуване създава проблем, защото свободата на вътрешното убеждение на волята е част от съдебната система, от вземането на решението.
По думите му, прилики с гласуването на единствената кандидатура на Борис Велчев през 2006 г. и тази на Иван Гешев сега, почти няма. Разликата е в различната нормативна база – във ВСС сега има две колегии, на прокурорите и на съдиите.
Прокуратурата е пирамидална структура с единоначалие. Издигането на кандидатурата от 11 прокурори, включително и главния прокурор, отново насочва към това. Извежда се въпросът дали единствената кандидатурата не е издигната по нареждане. Подкрепата, която се получи от изпълнителната власт, в лицето на МВР и ДАНС, постави и друг важен въпрос – къде е мястото на прокуратурата. Дискусията от 10 часа постави много сериозни въпроси, дано да си направи някой труда да ги анализира. Критичните изказвания заслужават адмирации, както и тези в подкрепа.
Според Станков, възможността на министърът на правосъдието да издига кандидат е много сериозна, а това, че нямаше такъв е оставило много горчив привкус.
Намекът на Цацаров към Лозан Панов, че изборът му е направен на друго място, Станков коментира с думите: „Очертаването на консенсуса може да става на „бели покривки“ или друг сгради, не съм наивен.“
За генезисът на конфликта му с Никола Филчев докато е бил министър на правосъдието Станков обясни с липсата на възможност да бъде контролирана институцията на главния прокурор, което е принципен въпрос.
„С убеденост мога да кажа, че президента има много силен правен екип, който ще го посъветва как да постъпи“, каза още Станков. По думите му, той няма срок в който трябва да издаде указа и има право да не го подпише.
