Шансовете пред бъдещия газов хъб ”Балкан” в България не са големи, защото регионалният пазар и потребление са малки, липсва добра свързаност с европейските държави, доставчиците и търговците на газ са малко на брой, а най-големият от тях, ”Газпром”, предпочита дългосрочни договори за балканските страни, съобщава Медиапул.
Подобно мнение споделиха Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество и Димитър Бечев, директор на Института за европейски политики, по време на конференция за газовата диверсификация в България във вторник.
Участниците изразиха и съмнения, че финансово-икономическият модел на "Балкански поток", който е продължение на "Турски поток" у нас към Сърбия, ще оправдае очакванията на правителството в геополитически план.
Бъдещият газов хъб на Балканите трудно ще намери нови клиенти в региона, смята Димитър Бечев. По думите му газовото потребление в Западните Балкани е едва 2 млрд. куб. м годишно, а в държавите липсват бизнес интереси и средства за изграждане на газови връзки, без които няма как да се реализира концепцията за газоразпределителен център в България.
Пламен Димитров припомни, че за да са ликвидни газовият хъб и платформата за търговия с газ, трябва да има много различни доставчици и търговци. Но в региона тези играчи са малко, а най-същественият от тях – руският "Газпром" е показал, че предпочита да работи с дългосрочни договори, а не на спотови цени, каквато практика започва да развива газовият монополист в Западна Европа.
Плановете на държавния оператор "Булгартрансгаз", който реализира концепцията за газова борса и газов хъб у нас, предвиждат резервиране на капацитети и в други газохранилища в региона. Идеята е те да съхраняват количества газ, търгувани в центъра "Балкан", което според компанията ще ѝ позволи по-гъвкави сделки и може дори да сваля цените на суровината.
Все още реализацията на идеята за хъб "Балкан" е в начална фаза и засега е свързана с ударното строителство на продължението на "Турски поток", тъй като според сключените в началото на 2019 г. договори с руската "Газпром" за капацитета на това трасе част от внасяните количества по него ще остават за реализация на газовата борса на хъб "Балкан".
5:1 е съотношението на транзитираните през българска територия количества руски газ и потребените в страната. България присъства трайно в плановете на "Газпром" предимно като транзитьор и само от нея зависи как ще оползотвори това положение, спазвайки европейските правила", посочи Димитров.
Според Димитър Бечев, транзитът на руски газ за Европа през Украйна няма толкова лесно да бъде прекратен от началото на 2020 г., както обяви "Газпром". И Москва, и Киев имат интерес сегашният транзитен контракт да бъде удължен, тъй като "Газпром" не може лесно да се откаже от него поаради проблемите със "Северен поток" и разширението му "Северен поток 2", добави експертът.
