Чувах, че до 10 бона се дават, за да те настанят в общинско жилище в София. Многократно сме информирали Столична община и прокуратурата за куп нередности, но оттам не направиха нищо. Имаше чадър. Това призна пред Фрог нюз бившият зам.-кмет на район „Младост“ Биляна Петрова.
Ето какво още обясни тя във връзка с разкритието на Фрог нюз за вътрешна проверка и куп разкрития за нередности в същия този район:
Г-жо Петрова, публикувахме скандални факти от проверка на район „Младост“, извършена от „Вътрешен контрол“ на Столична община. Знаете ли как е била инициирана тя?
Не изключвам проверката на Столична община да е била инициирана по наши сигнали. Ние многократно сме информирали за нередности, както Столична община, така и прокуратурата. Това продължи да се прави от нашия екип, дори след като аз и Десислава Иванчева бяхме арестувани.
Имате ли спомен колко сигнала сте подали към екипа на Йорданка Фандъкова?
Трудно ми е да посоча в момента точната бройка, защото в един сигнал е имало описани много нарушения. Спомням си, че само в един от сигналите имаше данни за 7-8 откраднати имоти. Самата кражба на имоти се случва благодарение на определени нередности, допуснати вътре в самата общината.
За какви нарушения информирахте Столична община?
По-фрапиращите са свързани с хаоса на документацията. Установихме изчезнали или липсващи документи. След като няма документ, няма как да знаем, дали не е създаден изобщо такъв или пък е откраднат. Освен това имаше сигнали за нередности при настаняване в общински жилища. Едни хора чакаха по 10-15 години, а други се настаняваха само 2 седмици след регистрацията си в кв. „Младост“. Имаше сигнал за блок, където самите първоначални проекти изчезваха или се подменяха. В резултата на това общината загуби няколко помещения, апартаменти.
Разказаха ни, че в този доклад има данни за това как строителни фири са давали дарения, но не е ясно дали те са отишли там, където са искали-основно училища и детски градини. Вие натъкнахте ли се на подобно нещо по време на работа си в район „Младост“?
Не се занимавах документално с даренията. Трябва да се види дали проблемът не е свързан с осчетоводяването или има нещо друго. Ако дарението е в пари, може и да изчезнат. Но по наше време всички дарения бяха под формата на труд и материали. Т.е. има готов продукт.
Имате ли поглед дали по идентичен начин стоят нещата и в другите столични райони?
Гледала съм документално как изчезват имоти. Това няма как да се случва само в кв. „Младост“. При предреждането за настаняване в общинско жилище, например, открито се говореше за тарфи. Даже когато започнахме работа в район „Младост“ се твърдеше, че сумата се е вдигнала, защото номерът не минавал.
Какви суми сте чули, че се дават?
Три, пет, десет хиляди лева. Тогава дори не съм обръщала внимание. Следях да не се случват такива неща. Не мога да се закълна, че някой не е подменял документи. Но мога да ви уверя, че документите са гледани много внимателно. Наемът за настаняване в общинско жилище е много малък-почти левче на квадратен метър. След пет години можеш да го купиш по остатъчна стойност. Спомням си, че тристаен апартамент беше взет в „Младост“ за 60 000 лева.
Имаше ли определена категория лица, която се облагодетелстваха от тази възможност?
Не съм ровила толкова навътре, но зная, че имаше различни схеми. Едната бе много интересна. За да те настанят в общински апартамент, трябва да си под наем в „Младост“. При бързите настанявания открихме, че наемодателката е един и същи човек. Тя имаше 4-5 апартамента. Та същата тази брокерка на практика ги настаняваше хората уж в нейните жилища за около седмица - две. И веднага след това общината ги пренастаняваше. По този модел тя беше настанила дъщеря си дори. Когато започнахме да гледаме първичните документи, се виждаше, че схемата минава през едно и също лице. По друга схема пък един ромски бос твърдеше, че е дал пари, за да може синът му да бъде настанен в общинско жилище. Той дойде при мен, за да ме попита какво става със сина му. Почна да разправя, че ще ми смени паркета вкъщи. Опита да ми даде подарък - някакво синджирче, което аз му хвърлих в коридора пред всички. Журналистът Стоян Георгиев направи предаване за това. Той му беше казал на него неофициално, че е дал пет хиляди лева, за да се случи настаняването.
Служители на общината казаха, че въпросният доклад е бил предоставен на Йорданка Фандъкова през май т. г. Необходимо ли е да минат толкова месеци, за да се направи нещо?
Не, не е възможно. Когато започнахме да разкриваме имотните измами пуснахме писмо до Йорданка Фандкъкова и Румен Порожанов като министър на земеделието. Искахме информация за нередностите. Бяхме предложили да направим работна група, за да може бързо да се разкриват те.
Имаше ли реакция?
Шест месеца мълчаха и след няколко напомняния получихме едно бланкетно писмо в стил: „Ние подкрепяме усилията за честност“. Системата е направена с толкова спънки, че докато търсиш нещо, то писма се разменят, то чакаш отговор по два-три месеца. Примерно общинска служба „Земеделие“, която е правила реституциите. Когато ги питаме нещо, се оказа, че ние нямаме достъп до тяхната система, за да видим номера. А те пък нямат достъп до новите преномерирания. И на практика си пишеш, пишеш... И накрая разбираш, че те нямат достъп до новите номера, а те гледат само старите. Разбрахме след това, че трябва да се действа по друг начин, но нямаше желание. Не е нормално СО да не вземе мерки за толкова време.
Възможно ли е системата умишлено да е направена така, че схемите да си действат безпроблемно, който и да дойде на власт?
Направено е така, че да е максимално трудно. Дали е нарочно или просто никой никога не се занимавал с тази работа и затова системата не е улеснена, не зная. Но за мен е така, както казвате. Направено е по начин, по който достъпът до информация да е достатъчно труден, а тя да е разпокъсана. Трябва да си абсолютен ентусиаст и адски упорит, за да стигнеш до същината. Не случайно за една година ние разкрихме повече такива измами, отколкото цялата Столична община за 30 години. В около 30 % от случаите откривахме нередности. Веднага давахме материалите на прокуратурата, тъй като имаше данни и за престъпление. Но оттам имаше пълен чадър и това го заявявам най-смело. Водехме дела, за да се върне собствеността. Държавното обвинение пък се чудеше как да не прави производства. Любим ми беше един техен номер: Тези, които крадат имоти, фалшифицираха документи, на който датата е отпреди 20 години. И прокуратурата пише, че е изтекла давността, но няма проверка кога е фалшифициран документа - дали 1991 г. или 2001 г. Търсеха повод да не работят по въпроса. Ако е по-скорошен документа, материалите си отлежаваха в прокуратурата и нямаше никакъв отговор години наред.
Не се ли обезсмисля гласуването ни, след като системата е така направена, че който и да бъде избран за кмет, ще работи по един и същи начин?
Не е така. Четири-пет човека успяхме за една година да разкрием много неща. Системата боксува. Но има неща, които не са толкова сложни. Просто трябва много хъс и желание. Нищо не е невъзможно.
Макар да ви упрекнат, че имате интерес да вземете определена страна в дебата за избор на главен прокурор, искам да ви попитам дали президентът не е поставен в задънена улица относно подписването на указа за назначаването на Иван Гешев за обвинител №1?
Всяко правомощие е важно. Защото дори да върне избора и ВСС го прегласува автоматично, това е пак показване на позиция. Това означава, че чува хората и че изборът не е „цветя и рози“. Не е важно само какво правиш, а и как го правиш. Важни са мотивите, които той би написал. Това е негово правомощие. Той е коректив. Ако пък подпише автоматично, Радев ще покаже на всички ни, че подкрепя така направения избор.
Интервю на Катя Илиева
