На този ден сме свикнали да изброяваме имената на знайни будители от миналото. Да се покланяме на възрожденците. Но будителите има и в забързаното ни ежедневие. Някои от тях бяха с вас във Фрог нюз. Ето част от споделеното с писателите Здравка Евтимова и Недялко Славов, с поетите Николай Милчев и Румен Леонидов.
Писателката Здравка Евтимова
* Вярвам, че днешните българи не желаят да бъдат стъпкани роби. Да, даваме трудно спечелените левчета децата ни да придобият знания. Нека дадем и сърцата си, за да спрем пътя на „тарикатските оценки и дипломи“, защото те превръщат един мислещ човек с потенциал в интригант, раболепен паж на силните на деня. Като не притежава знания, никой не е в състояние да мисли пълноценно - тогава какво му остава, освен да доносничи и да облизва праха под обувките на онези горе, над него?
* Днес авторите , попадащи в учебните програми, са онези хора, които ще спасят младежта от продажността и раболепието, ще ги научат на смелост и висок естетически вкус. Така и произведенията им ще останат живи, докато има българи. Техните думи ще са пътеката, по която нашия род ще върви, за да укрепне, да стане по-силен, по- уверен, за да бъде стопанин на съдбата и земята си.
* Трябва с делата си да доказваме всеки ден, всеки час, че сме по-големи от страха. Хората отдавна вече не вярват на дрънчащи заявления и лозунги. Малодушието е синоним на неграмотност. Малодушен е човекът който не знае, който не може; на училище и в университета е пропилял единственото златно време, когато всеки час е възможност да научиш нещо ново, да обогатиш представите си за света. В България вече дойде времето на истинските майстори. Аз зная, че има хора, които знаят и могат да свършат забележителни неща. Днес е техният шанс. Много изведнъж забогатели типове, натъпкани с пачки до гръкляна, си отидоха от света, изпратени единствено от черното презрение на онези, които са мачкали. Кой ще ги запомни? Има ли смисъл да пълним паметта си с тиня? Сега е шансът да докажем, че не сме тиня. Нека свършим нещо добро за Перник, за Луковит и Трън, за Панагюрище и Плевен, за София, за България. След години децата ще четат имената на някои от днешните млади в учебниците по родинознание още в началното училище. Сигурна съм, че тези хора живеят сред нас, в нашия квартал, а може би в нашия блок.
Писателят Недялко Славов
* Четмото и писмото, знаците и литературата и сега ни пренасят, както семето дървото. В образованието все още има една спасителна фигура – тази на българския учител. За българския народ вярата е жива, ала не се ли събудим за самите себе си, изчезваме.
* Истината за всяко време е в сегашно време. Затова и пиша за времето, в което живея. Сенките от бъдещето и миналото се пресичат в него. А сенките от утре са по важни от сенките от вчера. Сенките от миналото са за политиците – да манипулират с тях. Сенките от бъдещето са за писателите – да предсказват с тях. Аз – за добро или лошо – имам сетива за сенките от бъдещето. Уви, днес те са по страшни от сенките на миналото. Много, много по страшни. И всичките са със силуети от патологичния свят на Оруел.
* Много далече отидохме в безумието. Отнеха ни човешката ни мярка, която ни даде Бог. Имам нужда от Бог в нещата. Комунизъм, фашизъм, тоталитаризъм, глобализъм, неолиберализъм. Всички тия безмозъчни мравуняци на 20 и 21 век са на атеизма.
* Вероятно може и да сме на 111 място по липса на свобода на словото, но със сигурност сме на последното място в света по съвест на словото.
Поетът Румен Леонидов
* Националното ни семе е окончателно и целокупно мухлясало, ако позволим Гешев да оглави прокуратурата. Той е Техен човек. Той говори каквото му кажат. Няма дори подготовката, ума и цинизма на предишните. Този постен полицай не го бива и за квартален. Но той утре ще замита мазните следи на Цацаров, Борисов и онзи, дето не му помня името...
* Господ се разкайва, защото тези, които спаси той от потопа, продължават да живеят по начина, по който са живели дотогава. Не знам дали ще има нов потоп. Съчувствам на Бог за това, че е вложил толкова енергия, да направи дивите същества цивилизовани. Изпраща своя син на земята, който има качества на ангел и става жертва. Най-големият революционер, който прави революция без кръв. Господ е най-добрият демократ – той дава да говорим каквото си искаме, да правим избори.
Само че ние отдавна изпратихме Господ. Продължаваме да се кълнем в хора, които искаме да са богове – Борисов, Путин...
Поетът Николай Милчев
* Училището не е дом и път. То е пътуване и участ. Времето е окупирало всички. Всяка секунда окупира. Истините са много, гледните точки са безкрайни. Поколенията грешат непрекъснато. Но те грешат и създават живот. Това е вечният морал. Това е животът. Другото е политика, тънки сметки и отцеругателство. ....
* Бариери, баджове и документация правят така, че в училище да си тананикаме ”Тухла в стената” на Пинк Флойд. Преди време нарекох бюрокрацията в училище хартиена чума. Сега се допълвам - освен чума бюрокрацията има и много други имена - хартиена верига, книжен октопод, Еверест от формуляри, водопад от безсмислени документи и още много синоними.
* Буквите си имат родители. И техните родители са светите братя Кирил и Методий. Тези букви си имат роднини – свети княз Борис Михаил, свети Наум, свети Климент, Сава, Ангеларий. Имат си и деца и внуци – Симеон Велики, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Паисий, Ботев, Вазов, Яворов.
Тези букви са нашето семейство, нашият дом, нашите невидими къщи. С тях думите ни летят към облаците и космоса, ходят по дъното на реки и океани и най-вече – влизат и гледат душите ни.
Тези букви благославят хляба ни, отпиват с нас от чашата с вино, греят с цветовете на всички цветя по ливади и гори. С колко много цветове светят нашите букви!.....
