Данъкоплатецът плаща за нарушения, извършени от държавни институции. Начинът да се отговори на това е през политическа отговорност, а не през индивидуална.
Това заяви пред БНР Йонко Грозев – български съдия в Европейския съд по правата на човека. По думите му, нарушенията, които установява ЕСПЧ, много често са резултат от комбинация от различни фактори – конкретно законодателство, което националните съдилища са прилагали, действия и решения на администрация, и начина, по който този проблем е преценен от съдилищата в производството.
"Това прави трудно индивидуализирането на отговорността. Това е факт и при прилагането на отговорност на държавни институции на национално ниво. Това е същият системен проблем. “, обясни съдията и поясни, че ЕСПЧ получава около 1000 жалби годишно, но голяма част от тях не са в компетентността му.
Грозев посочи, че процедурата за избор на главен прокурор, за да бъде убедителна за обществото, изисква елемент на конкуренция и то е проблемът в избора на Иван Гешев.
Той обясни продължаващите протести срещу този избор така:
„През годините обществото разбра огромната значимост на институцията на прокуратурата и сериозната власт, с която разполага главният прокурор. Това се промени, а не толкова процедурата. През избора на различните кандидати се разбира какви са приоритетите и това дава значително повече публична легитимност“.
Според него цялостният ефект от институцията на Европейския съд по правата на човека върху българската правораздавателна система е положителен. Той призна, че има повторяемост на жалбите.
„Част от проблема е в това, че по някои от нарушенията, които установява съдът, за съжаление няма адекватни реакции“, посочи Грозев.
Той подчерта, че ЕСПЧ променя самата култура на правораздаване в страната. Това се случва през промяна на практиката на българските съдилища.
„Разшири се изключително много полето на съдебен контрол върху административни актове, върху най-общо казано решения на изпълнителната власт. Разшири се и обемът на съдебния контрол. Това е една по-цялостна и голяма промяна в начина, по който действат българските съдилища, която е изключително ценна и тя е въпрос на диалог между ЕСПЧ и съдилищата у нас“, каза още съдията.
Йонко Грозев посочи и проблемните области, по които няма развитие.
„Те се виждат лесно и през механизма за наблюдаване на изпълнение на решенията на Европейския съд, в който се поставени като приоритети проблеми, свързани с качеството на разследването в наказателното производство – нещо, което е свързано с цялостната ефективност на работата на българската прокуратура, нейната възможност да се реформира и адекватно да отговаря и на очакванията на българското общество, не само на решенията на ЕСПЧ. За съжаление, независимо от това, че този тип проблеми с неефективност на разследването са сложени като приоритет от комитета на министрите, нямаме някакво сериозно позитивно развитие“.
По думите му другите проблеми са свързани с промяна в съдебната практика – там обаче нещата се случват по-лесно и по-ефективно.
