В деня на народните будители оригинална инициатива разказва за 15 забележителни българки, участвали в изграждането на страната ни след Освобождението.
За българските будителки ще намерим по един-два сякаш случайно изтървани редове в учебниците. Ликовете им не са увековечени върху банкноти, улиците с тяхно име са по-скоро изключение. Тематична изложба в столицата е посветена 15 от тях. Съвсем заслужено.
При създаването си Софийският университет е бил мъжко учебно заведение. Било е невъзможно жена да учи тук. Но тъкмо жена променя този факт.„Ана Карима е първата радетелка за висше образование на жените. Подава петиция за разрешение жени да учат в Софийския университет. Не става лесно, но успява. Така помага на други жени да бъдат не просто домакини, а будителки”, разказва Елица Павлович, редактор в "Момичетата от града".
Ако някога сте се заглеждали във фасадата на Столичната библиотека, щяхте да забележите две скулптури: на мъж и на жена. Сградата е построена от мъж, но архитектурата е дело на 24-годишна жена.
„Виктория Ангелова-Винарова за времето си е направо чудо: толкова млада жена да създаде и да защити подобен голям проект”, продължава Елица Павлович.
Следите им са втъкани и вградени в сгради, улици, стихове, картини, дрехи. В днешните възможности на модерните европейски българки.
Делата им са останали нейде в историята. Но имената им трябва да ни съпътстват в настоящето и в бъдещето.
От нас зависи.
