В Европа избухна нов шпионски скандал, свързан с Русия. Този път България изгони първия секретар на руското посолство в София, пише руското издание ”Взгляд”. Как руският дипломат привлече вниманието на контраразузнаването на България и свързана ли е тази история с поредица от подобни скандали, възникнали наскоро в Източна Европа?
Българското контраразузнаване (Държавна агенция за национална сигурност - ДАНС) обяви разкриването на следващия „руски шпионин“, за който се твърди, че работи в руското посолство в София като първи секретар. Българската прокуратура поиска експулсирането му в рамките на 24 часа, руският посланик беше повикан в българското Външно министерство, а дипломатът, според някои сведения, напусна България в понеделник.
Преди няколко месеца ДАНС обвини няколко български граждани в нелоялност и сътрудничество с руски организации, както и в пране на пари за политически цели. Експулсирането на руския дипломатически офицер и този случай обаче не изглеждат взаимно свързани.
Руското посолство в София не коментира случващото се. В мисията работят девет дипломати със статут на първи секретар. Един от тях, според версията на българите, се опитвал да получи секретна информация чрез различни форми на подкуп както от български граждани, така и от граждани на ЕС. Колко успешно е направил това, не се казва. Според информация на „Взгляд“ можем да говорим за Владимир Р. (Владимир Русяев, б.ред.), който е пристигнал в България едва миналата есен.
Практиката на българската вътрешнополитическа борба включват постоянни атаки срещу президента Румен Радев заради неговата уж проруска ориентация. В отговор Радев се кълне във вярност на курса за влизане на страната в Шенгенската зона и въвеждането на еврото и твърди, че „външната политика не може да бъде приватизирана от правителството“. В момента правителството се оглавява от Бойко Борисов, който доскоро се смяташе за последователен атлантик и русофоб, но преди няколко месеца той доброволно се „предаде“ на Москва в името на икономически перспективи от транзита на руски газ през България.
По-рано именно премиерът Бойко Борисов погреба предишните версии на този проект и в същото време спря проекта за атомна централа, за да угоди на Европа, като зачеркна милиони евро, вече инвестирани там. Той дори подаде оставка тогава, но сега беше принуден да дойде в Москва, за да реанимира всичко, което сам погреба по-рано. В името на този проект и президентът Радев, и премиерът Борисов влязоха в конфликт с Европейската комисия, но те продължават да се обвиняват взаимно в русофилия в дебати за вътрешна консумация.
Взаимоотношенията с Русия, степента на историческо приятелство и други елементи както на русофилията, така и на русофобията вече са почти единственият въпрос, на който се крепи предната линия на вътрешно-българските политически спорове.
Партията на Бойко Борисов ГЕРБ е на власт в България от 2009 г., той не иска да се разделя с водещите позиции и трябва да отчита цикличния растеж или спад на проруските настроения в българското общество.
Именно в такава ситуация изгоря първият секретар на руското посолство в София Владимир Р. Източници на „Взгляд“ обаче смятат, че самият служител просто е изпаднал в неприятности. Колеги в посолството, според нашия източник, забелязали редица непривични действия на дипломата, които биха могли да привлекат вниманието, включително и на контраразузнаването в България.
Освен това има основание да се смята, че позицията на щат в посолството, заемана от Владимир Р., първоначално е била „свързана“ с военното разузнаване. В същото време през годината на престоя си в България първият секретар Владимир Р. е присъствал само на две събития, свързани с посолството: веднъж се изказал в български университет, където „споделя практическите аспекти на дипломатическата си кариера“, и на фестивал за детски танци през август тази година (това не е шега…).
Ако версията на нашите източници е вярна, тогава този герой просто не е имал шанс да оцелее до края на мандата, без да изпадне в приключения. Дори ако според българското контраразузнаване той не е „провеждал редовни тайни срещи с гражданите на България и с ръководството на държавните организации, които имат достъп до класифицирана информация от България, ЕС и НАТО“.
Дипломатически източници на „Взгляд“ смятат, че именно поведението на Владимир Р. е улеснило българското контраразузнаване да го шпионира. В руското посолство в София има голям брой служители (а във Варна има и консулство, което включваше и длъжността официален представител на ФСБ – бившето КГБ), а българското контраразузнаване е малко и не може физически да наблюдава всички руснаци. Но избирателно това е напълно по силите на българите.
София смятат себе си за постоянна „мишена” на руското разузнаване, тъй като служители и военни от ЕС и НАТО постоянно се събират в българските евтини курорти. „Курортният шпионаж“ е древно нещо, а някои курортни зони в Европа (България, Черна гора, Испания и Португалия) се считат за рай за вербуване на сътрудници. Заради това в тези региони контраразузнавателната дейност е много активна.
Сега в България, както и в редица други страни от Източна Европа и на Балканите, се разпространява версията, че през последните месеци контраразузнаването им провежда синхронизирана кампания за „прочистване на територията“ от руските разузнавателни мрежи. Без причина. Много е трудно да си представим степента на координация, да речем, на поляци и българи, но наличието на такава изглежда логична.
Многобройните и чести истории за арестите на „руски агенти“ и експулсирането на дипломати от източноевропейски и балкански страни все още не изглеждат като единна и координирана операция, но те могат да бъдат разглеждани като такива. А слуховете, разпространени от поляци и чехи засилват това усещане, макар и доста мъгливо.
Междувременно историята отпреди няколко месеца с обвинения срещу няколко български политици и общественици в „нелоялност“ и сътрудничество с руските обществени организации, няма нищо общо с настоящия случай. Въпреки че мнозина се изкушават да обвинят София в планирана русофобска кампания.
Предишната история беше свързана с опита на един руски инвеститор чрез публичната организация „Двуглав орел“ да закупи телевизионната компания „ТВ-7“, която беше оценена от българското контраразузнаване като стъпка към създаването на някакъв страховит пропаганден инструмент. Почти същата история се случи в Сърбия и по-рано в Черна гора. От всички тези истории следват няколко извода.
Първо, получаваме още едно потвърждение, че „руските шпионски скандали“ се използват в местните политически игри.
Второ, трябва да се направи нещо това положение да се промени.
Трето, ако контраразузнаванията на източноевропейските страни сериозно са решили да водят тотална война, тогава това трябва да се реагира адекватно.
И четвърто, някои от българските дипломати в Москва ще трябва да си стегнат багажа. Принципът на огледалото не е отменен.
"Взгляд"
