За градския транспорт в София дъждът пак се оказа изненадващ и естествено парализиращ. Господа шофьорите с 800-левовите заплати залъкатушиха понеделнишки с тромавите си возила по претоварените улици, правейки от рано сутринта огромни закъснения.
Ана Кочева
"Като заваля дъжд, та цяла неделя..." Заля избирателя, който отказа разходката до урните, удави страната, наводни къщи и улици, срина огради, застраши реколта и човешки животи!
За градския транспорт в София дъждът пак се оказа изненадващ и естествено парализиращ. Господа шофьорите с 800-левовите заплати залъкатушиха понеделнишки с тромавите си возила по претоварените улици, правейки от рано сутринта огромни закъснения. Какво като има разписания по спирките, щом никой не ги спазва, щом вместо на 6 минути, автобусите се появяват на 20, и то в най-добрия случай. Само в разстояние на 10 минути тази сутрин около НДК аварираха няколко коли на "Градски транспорт" - един 204 спука гума, следващият го 76 стържеше като развалена кафемелачка, няколко леки автомобила пъшкаха в опити да запалят точно по средата на булеварда, а месомелачката вътре, колкото и неописуема, си беше до болка позната и преживявана, просто защото се разиграва винаги, щом прикапе дъждец. Редовият пътник обаче няма как да се разстачкува! Всъщност не! Той го направи вчера, отсвирвайки политиците тотално, в това число и привидно дейния си столичен кмет, който разчиташе на много по-изразителна подкрепа тъкмо в София. Градът, който в най-скоро време ще се самоблокира от собствения си транспорт, европейската столица, в която няма достатъчно паркоместа из центъра, която се дави в автомобилни неуредици, в която тротоарите са превърнати в паркинги, а ватмани и шофьори могат да рекетират управата, както си поискат и предизборно да си качват заплатите в пъти повече, отколкото получава един научен работник, например. Нищо, че в Европейската Лисабонска стратегия се подчертава необходимостта от инвестиции в знанието! У нас ценностите винаги са наопаки, сигурно затова разстоянието до Европа продължава да е убийствено голямо. Развалените скрибуцащи автобуси, превозващи ненаучилия се да къпе българин, са само един от мъничките знаци, белязали изостаналото ни неевропейско общество. Затова пък то се сдоби с евродепутати, които в най-буквалния смисъл ще се спасят в Страсбург. За нас, все още оставащи тук в България, очевидно е валидна максимата "Спасяването на давещите си е мисия на самите давещи се!"
