На 1 януари православната църква почита Василий Кесарийски. Светецът е отдал целия си живот в служба на христовата вяра, а пред паметта му се прекланят християни, юдеи и езичници, заради сторените добрини и чудеса.
И в народния календар първият ден от Новата Година е известен като Васильовден. В представите на българите светецът е имал силата да разваля магии, да лекува от уроки и зли сили, да спасява душите от униние и отчаяние.
Празникът е наричан още Сурва, защото от ранни зори по къщите ходят сурвакари – деца, облечени в празнични носии. С богато украсени дрянови пръчки, те сурвакат домакините и им пожелават здраве, щастие и берекет. В знак на благодарност стопаните ги даряват с орехи, пуканки, сушени плодове и дребни парички.
По стар обичай днес се нарежда празнична трапеза, на която задължително има варено жито и вино, обредна храна, пита и баница с късмети от дрянови пъпки и медна пара.
Старите жени пък гадаят по времето, звездите и луната каква ще е година, ще има ли берекет, здраве и късмет в семейството.
Днес именден празнуват Васил, Василка, Василена, Весела, Веселина, Веселин.
