Годината е 1962. В разгара на Карибската криза, Съединените Щати искат Мексико да постави ядрени ракети на територията си. В телефонен разговор, президентът на Мексико казва на американския президент Кенеди, че Мексико ще предостави това, от което Съединените Щати имат нужда.
Това разбира се би подложило Мексико на потенциална атака от руснаците в разгара на обтегнатите отношения, излагайки на заплаха жизненоважната сигурност на държавата в полза на Съединените Щати.
Забележителното в този епизод е, че Мексико се съгласява на нещо толкова налудничаво и това е резултат на успешната американската външна политика към Латинска Америка от предходното десетилетие.
Ползите на внимателно изготвена американска външна политика се забелязват във времена на нужда и по-нататък, не веднага. Американското положение и лидерство имат значение точно в критични ситуации.
За съжаление, неосъзнатото слабо място на американския президент Доналд Тръмп е външната политика.
Когато той взе решението да предаде кюрдите като изтегли американските войски от кюрдските части на Сирия, Тръмп не очакваше заслужената засечка от Сенаторите републиканци. Сенатор Линдзи Греам, Председател на Сенатската съдебна комисия, нарече решението „най-голямата грешка през периода му като президент“ и Тръмп не разбра защо.
Чрез подхода си към американската външна политика, Тръмп разваля години на планиране и внимателна сметка – и не само в Близкия Изток.
Решението за кюрдите на Тръмп не идва от определена доктрина, както някои биха предложили. Движенията на Тръмп са безразборни и по цялата карта; той просто не разбира сложната игра на шах, заложена в изковаването на американска външна политика.
Изтеглянето му на американските войски от кюрдските територии не е обосновано с изолационизъм от принципния тип на Сенатор Ранд Пол. Скоро стана ясно, че американските войски в Сирия не се връщат у дома, те просто се преместват да пазят нефтените находища в Сирия.
Заедно с решението да изпрати американски войски в Саудитска Арабия да правят същото там, става ясно, че Тръмп просто обича да пази нефт. Той самият каза на кюрдите да ходят да живеят в сирийските части с нефт, защото тогава привидно
Америка би се интересувала да ги пази. Той също така каза, че САЩ искат от този нефт.
Но да пазиш нефт не е гранд стратегия. Това е нефтен тръмпизъм от типа, който дори и Джордж У. Буш не смееше да произнесе точно така.
В изненадата си от гнева на Сенаторите републиканци, се видя, че Доналд Тръмп не разбира какво като геополитика се състоеше в тази малка група от американски войници. Нито пък разбра деликатния баланс. Изглежда, че много малко неща могат да накарат Сенаторите Републиканци да се разграничат от Тръмп и външната политика е това, което им пали фитила.
Според българската поговорка “де го чукаш, де се пука”, решението за кюрдите ще се отрази на други сфери – американските позиции ще се пукнат на друго място, не веднага и не където Тръмп очаква.
В различни области и географски райони, Тръмп разтуря десетилетия от внимателно изкована политика, където всяка фраза и всяко движение значеше нещо.
Както епизода с Мексико показва, ползите от внимателно планирана американска външна политика се забелязват във времена на нужда и по-нататък, не веднага.
Американското позициониране на международната арена има значение. Тръмп му е навредил и резултатите няма да са очевидни веднага.
Но републиканските Сенатори виждат по-надалеч. Те ще бъдат ключовите фигури в импийчмънта на Тръмп. Републиканците имат право да са ядосани от тази липса на гранд стратегия и ще запомнят това когато импийчмънта се премести в Сената.
Външната политика е неосъзнатата слабост на Тръмп и това, което той не осъзнава е, че това може да му коства импийчмънта.
Ивета Чернева, служила за пет агенции на ООН и в Американския Конгрес.
