През 2019 година участвах за шести път в състав на изборна комисия в Пловдив. Бил съм и председател на ОИК, и зам.-председател на РИК. През погледа ми са минали лицата на хиляди човеци – членове на Секционни избирателни комисии /СИК/. Това са най-важните хора, защото именно те са първите пазители на изборния ни вот.
Сред тях съм виждал всякакви хора – инвалиди /вкл.с инвалидни колички/, възрастни хора – над 70 години /да ме прощават всички, които считат, че на 70 са младежи и девойки/, болни хора, такива със счупени крака или ръце, млади хора – студенти, такива с реномирани професии - адвокати, лекари, учители, инженери и други. И докато в зората на демокрацията през 90-те години, всички те ходиха заради партийната си страст и отговорност в съставите на СИК, днес те ходят, за да вземат своите 100 лв. необлагаем хонорар.
В изборната нощ минавам между редовете, където са отредени местата за тези хора и виждам страшни, но не странни картинки – спящи баби и дядовци, уморени човешки индивиди – едвам държащи тялото си изправено, увити с шалове и палта бедни хора, лица със събути обувки, а от чорапите им се носи не особено приятна миризма – чакащи своя ред – да светне номера на таблото и да минат на проверка през нас – членовете на ОИК/РИК, които да проверим дали правилно същите са отразили вота на избирателите върху хартиения протокол... И тогава се започва същинския екшън:
Ако някой, който не е запознат си мисли, че попълването на секционния протокол е фасулска работа, може въобще да не чете какво ще напиша по-надолу.
Протоколът се попълва и проверява по сложна математическа формула. В него има графи за действителни гласове, за недействителни гласове – за същите разделени по партии, за такива, които не са за партии, за невалидни бюлетини, за преференции по кандидатски листи и още няколко такива подобни сложнотии, които признавам си биха затруднили и мен самия, ако вляза в ролята на член на СИК. Затова при проверката по сложната математическа формула гледам да съм непричом и да не взимам участие. Както съм казал – нека всеки да прави каквото може. В ОИК/РИК имаме отлични математици, които както казва един колега имат „черен колан“ по сметките.
Хората от СИК идват при нас и както казах по-горе – екшънът започва. Протоколът им е бом-бок с грешки. Настават едни поправки, събиране целия състав на СИК, вкл.водене с полиция на тези, които не искат да дойдат доброволно, ново броене на бюлетини, нов протокол. В общи линии поне над 60% от предаващите СИК са с някаква грешка в протокола. Естествено не всички са съществени и водещи до ново броене с целия състав на комисията, но самото наличие на грешка малко или много, води до съмнение в обществото, че все нещо е „натамънено“. Естествено ще изключа веднага легендата, че в ОИК/РИК могат да се манипулират изборни резултати. Това е дълбоко невярно, понеже ние само проверяваме книжата, като нито броим бюлетини, нито пишем протоколите на СИК.
И така, тези множество грешки, водят до масово забавяне предаването и приемането на изборните книжа, и отразяването им в електронната система от „Информационно обслужване“ АД.
И след целия този ферман до тук, някой ще попита: „А защо е толкова сложно? Няма ли по-прост и лесен начин, който да изключва пресмятането, писането, ръчното броене на гласове?“
Естествено, че има. И това е въвеждането на ПЪЛНО МАШИННО ГЛАСУВАНЕ. Пиша „пълно“ защото поетапно или частично въвеждане на машинен вот, двойно ще усложни работата на СИК, понеже са ангажирани с отразяването на двата вота – хартиения и този на машината.
В тази връзка, към днешна дата намерих и някаква логика в решението на управляващите - за изминалите вече местни избори да отпадне планираното поетапно машинно гласуване, понеже те са си фенове на хартиения вот, а ако имаше и машини едновременно, щеше да стане още по-голям изборен бъркоч. Тъй или иначе посрещаме със съставите на СИК утринните лъчи и следобедните часове от следващия ден, решавайки им задачата в протокола, та що да не постоим още ден-два, както 2015 г. направи Столичния ОИК ?
Ще попита някой: „Те нарочно ли искат да е гадно и сложно?“, а аз на риторичен въпрос не искам отговор да давам, но само ще попитам законотворците:
Какво искате да стане ? Някой да умре ли, докато Вие си правите гавра с реалните пазители на изборния вот ? Защо се подигравате с този беден и изстрадал български народ – хвърляйки му трохи от тлъстите Ви заплати ? Знаете ли колко мъка, страдание и умора има в очите им от това, че попадат в капана на Вашата смачкана столевка – да киснат като сополи по цели дни и нощи, за да предават нищожните Ви хартийки ?
Това ли заслужава бабата, която си счупи на 3 места крака по време на евровота тази година? Това ли заслужава 50-годишната жена, която колабира по време на втория тур в изборната си секция? Това ли заслужава 30-годишното момче, което получи епилиптичен гърч и пред очите ми се строполи на земята? За час и 30 минути три лекарски екипа не успяха да го върнат в съзнание, като пред погледа на цялата панаирна палата и на дошлите му родители на няколко пъти – то ту си отиваше от този свят-ту с помощта на отличните лекари се връщаше обратно. Никога смъртта не е била толкова близо пред очите ми, колкото в онази изборна нощ. И ще го запомня вечно.
Но нека вината стои у Вас, властимащите законописци. В Монголия гласуват с машини – никой не смята, никой не пише. За 2 часа изборната нощ е приключила.
Притеснявате се, че ромите няма да се справят ? Я се огледайте в първия когото срещнете. Нима няма по-хубав смартфоун от Вас самия? Не ставайте смешни! Вече сме на ръба някой да бъде погребан чакайки с чувала на дядо Коледа пълен с бюлетини. Не може повече да го причиняваме на нашите майки, бащи, баби и дядовци. Има два изхода – пълно машинно гласуване или смърт !
Адв. Кристиан Гьошев – член на ОИК и РИК в Пловдив, Фейсбук
