„Фрийдъм хаус” публикува годишния си доклад за свободите в по света. За поредна година се отчита спад в индекса за свобода. Положението се е влошило във всички държави, включително в САЩ, Русия и Китай.
Докладът на международната неправителствена организация обобщава, че демокрацията е застрашена. От 195 оценени страни 86 (44%) са определени като свободни, 59 (30%) като частично свободни и 50 (26%) като несвободни.
Къде е България?
Страната ни е в категория „свободни държави”, но с 80 точки е доста назад сред първите най-добре представящи се демокрации.
Демократичната система в България се основава на многопартийна политическа система. През годините имаше няколко смени на властта. Страната продължава да изпитва затруднения в справянето с политическата корупция и организираната престъпност. Медийният сектор е плуралистичен, но липсата на информация за собствеността на медиите е огромен проблем. Журналистите често са обект на заплахи или насилие в хода на работата си. Етническите малцинства, особено ромите, са изправени пред дискриминация. Въпреки недостига на финансиране и други пречки, гражданските групи са активни и имат влияние.
Избрани ли са правителството или президентът по честен начин?
Президентът, който се избира пряко за 5-годишен мандат, е държавен глава и има ограничени правомощия. През 2016 г. бившият командир на военновъздушните сили Румен Радев – независим, подкрепен от опозиционната Българска социалистическа партия (БСП) – победи председателя на парламента Цецка Цачева от управляващата партия ГЕРБ, като взе над 59 процента от гласовете.
Изборите като цяло бяха добре администрирани и заинтересованите страни приеха резултатите.
Законодателната власт избира министър-председателя, който изпълнява функциите на ръководител на правителството. Премиерът Бойко Борисов от ГЕРБ пое отново поста след победата на неговата партия на парламентарните избори през 2017 г.
Честни ли са изборните закони?
ЦИК администрира изборите в България и като цяло работи професионално и безпристрастно, като се изключат някои съобщения за недостатъци от предишните избори. Парламентът прие противоречиви промени в Изборния кодекс през 2016г., включително въведе задължителното гласуване и нови правила за гласуване в чужбина, които ограничиха броя на избирателните места, и доведоха до протести в цялата диаспора. През 2017г. Конституционният съд отмени закона за задължителното гласуване.
На референдум през 2016г. мнозинството от гражданите поиска въвеждане на мажоритарна избирателна система, но гласовете им не бяха достатъчни това да стане закон.
Има ли свободни и независими медии?
Конституцията защитава свободата на изразяване, включително за пресата, но журналистите са изправени пред заплахи и насилие. През май 2018 г. разследващият журналист Христо Гешов бе нападнат извън дома си от неидентифициран нападател. Други двама репортери бяха арестувани и задържани за кратко, докато разследваха предполагаеми злоупотреби с европейски пари през септември. През октомври Виктория Маринова, телевизионна журналистка, която наскоро бе интервюирала двамата разследващи журналисти, бе изнасилена и убита в град Русе. Заподозреният обаче бързо беше арестуван с помощта на германските власти и въпреки продължаващите съмнения, очевидно няма доказателства, свързващи престъплението с работата на Маринова.
В медиите има плурализъм, но много медии зависят от финансовата помощ на държава, често под формата на реклами, което може да доведе до искане за благоприятно отразяване на правителството.
Собствеността на медиите се концентрира в ръцете на заможни български бизнесмени, оставяйки сектора уязвим за политически и икономически натиск.
Вестниците често адаптират съдържанието си, за да отговарят на интересите на техните собственици.
Независима ли е съдебната система?
Българската съдебна система се е възползвала от правни и институционални реформи, свързани с членството в ЕС, но все още е предразположена към политизация. Нов Висш съдебен съвет, който отговаря за съдебните назначения, беше създаден съгласно ревизирани правила през 2017 г., като половината членове се избират от колеги магистрати, а другата половината – от парламента.
Парламентарната квота беше критикувана заради евентуален политически натиск и липса на прозрачност. Други неотдавнашни реформи укрепиха инспектората във ВСС, отговорен за разследването на конфликта на интереси между съдиите, проверката на декларациите им за активи и допринасянето за дисциплинарни производства.
Има ли надлежен процес по граждански и наказателни дела?
Конституционните права на надлежен процес не винаги се поддържат. Полицията е обвинена в неправомерно поведение, включително произволни арести и неинформиране на заподозрените за техните права. Доверието на обществеността в правосъдната система е ниско поради известната уязвимост на политическия и друг външен натиск.
