Да ти кажат „не“ не означава, че трябва да изчезнеш от европейската карта в случая на Северна Македония и Албания.
Както политическият диалог и сътрудничество на ЕС с Грузия показват, има много пласта на съдействие, които не са в контекста на преговори за присъединяване, но все пак са стойностни и за двете страни. За Грузия, това е под формата на Източното Партньорство на ЕС.
„Нещо подобно като сътрудничеството на ЕС с Грузия може да бъде модел за Западните Балкани“, ми каза журналиста Георги Готев миналата седмица.
Държавите на Западните Балкани, заради географската си принадлежност, и не само, имат правото да се чувстват различни и по-европейски от Грузия и останалите държави от Източното Партньорство. Но все пак, връзката, която ЕС е изградила с Грузия не трябва да бъде подценявана като модел за приближаване на задния двор на ЕС, наречен Западните Балкани.
Влиянието и на Русия, и на Китай се забелязва и в Грузия, и на Западните Балкани.
Грузия е сключила споразумения за търговия и с Китай, и с Европейския Съюз. По подобен начин, влиянието на Китай се усеща в Западните Балкани в Сърбия, където китайски полицаи вече патрулират по улиците на Сърбия.
Заради несигурната военна връзка между Грузия и Русия, която понякога прераства в чиста война, и заради други причини, истински диалог за грузинско присъединяване към ЕС не е възможен, независимо от грузинския ентусиазъм. Излагането на европейския флаг е честа практика в Грузия.
И отново, при държавите от Западните Балкани, европейският флаг се вижда развян като знак на политически ентусиазъм. И пак като Грузия, но в много по-малка степен, руското влияние се забелязва в някои държави на Западните Балкани, което представлява причина за скептицизъм за започване на преговори по присъединяване.
Всичко това, обаче не значи, че няма механизми, които ЕС да използва, за да скрепи разклатените отношения със Западните Балкани.
Според Тамар Чугошвили, първи вице-президент на грузинския парламент, Източното Партньорство на ЕС е дало резултати. „Резултатите са под формата на договора за асоциация, договора за свободна търговия и премахването на визовия режим“, тя каза миналата седмица. Това е модел, който може да проработи за Западните Балкани.
Въпреки че ЕС партньорство, което включва движение на работна ръка, на този етап е нереалистично и за Грузия и за Западните Балкани, демокрацията и човешките права трябва да продължат да бъдат компонент от обмена. Освен търговия и туризъм, ЕС има какво да предложи като „мека сила“ и разпространяване на ценности.
Най-важната разлика между двете обаче е, че Грузия никога не е била подведена да вярва, че е била близо до преговори за присъединение; затова и очакванията винаги са били различни. За Албания и особено за Северна Македония, която даже си смени официалното име като условие, разочарование и раздразненост са повече от естествени реакции.
Така че, грузинският модел за ЕС сътрудничество със Западните Балкани може да се получи, ако Западните Балкани преодолеят ненавистта си и преглътнат този горчив вкус, който Макрон остави в устата им. Но за да се случи това, ЕС ще трябва да ги полее с много нова вода.
Ивета Чернева, работила е за пет агенции на ООН и в Американския Конгрес
