През 2009г. българското кино се посъвзе от обичайната си вялост и започна да участва активно на международни фестивали. На голям екран у нас се появиха три родни заглавия – “Козелът” на Георги Дюлгеров, “Прогноза” на Зорница София и “Източни пиеси” на Камен Калев.
“Източни пиеси” безспорно е българският филм на 2009, не само защото представи страната ни на фестивала в Кан ( където за първи път от 20 годин насам имаше български игрален филм) или заради 13-те награди от международни кинофестивали, а най-вече заради своята искреност и заради факта, че е направен почти без никакво държавно финансиране.
Игралният дебют на режисьора Камен Калев, се превърна в любимец не само на българските зрители, но и на чуждите, получи много искрени и позитивни отзиви от своите зрители у нас и по света.
“Източни пиеси” започна своя път към зрителските сърца от тазгодишното издание на фестивала в Кан, където бе показан в престижната Петнайсетдневка на режисьорите. Преди да стигне до българските зрители, „Източни пиеси” бе показан и в Рим, Милано, Париж, Марсилия, Брюксел, Мюнхен, Мелбърн, Сараево, Хелзинки и Калгари. След премиерата си на роден екран, продължи триумфалното си шествие през Анталия, Варшава,Токио, Ещорил (Португалия) и Братислава.
Още след първата си среща с българската публика, на прожекцията за партньори и приятели в “Синема сити” в началото на лятото, където 350 души съпреживява историята на двама филмови герои - братя, объркани и депресирани от агресията на българската действителност, търсещи себе си и малко надежда, “Източни пиеси” не остави нито един равнодушен зрител.
Някои от персонажите са култови и събирателни образи за обществото ни и направо те изпълват с удоволствие, въпреки че по същество са тъжни и самотни, какъвто е и животът, който „пиесите“ показват – искрен, тъжен и реалистичен до болка, истински без да е напудрен.
„Източни пиеси” показа не само умението на режисьора Камен Калев да работи особено добре с актьори, но разкри и един сценарий, фокусиран в социалното, но в същото време богат на поетика. Сценарият на “пиесите” разкри пред нас градският живот в детайли, такъв какъвто е - изпълнен с нежност и насилие, красив и грозен, искрен и тъжен, реалистичен до болка, 100 процента истински без грим и пудра.
През 2009-та година, на голям екран бе показан и новият филм на Зорница София - "Прогноза". Вторият пълнометражен филм на режисьорката, която направи "Мила от Марс" и няколко документалните филми, не успя да спечели толкова много почитатели, колкото имаше дебюта й.
"Прогноза" на Зорница-София не оправда големите очаквания
“Прогноза" предложи на зрителите любов, кавги, вятър и мания по морето и уиндсърфа. И една съвременна любовна история за готини младежи. Главната роля във филма бе поверена не на българин, а на хърватина Крешимир Никич.
Неговото присъствие, обаче не спаси “Прогноза” от проблема "втори филм". Обещаващо начало с шум
около подготовката, любопитна история, способни актьори и постепенно размиване на сюжета. Любовна история, приятелство, балкански нрави, уж готини персонажи, и някъде по средата започваш да се питаш защо този кадър е решен с такава крупност, защо онзи герой говори точно тези думи... което директно изпраща филма в категорията "големи очаквания
без особено стойностен резултат". Въпреки тези въпроси Зорница –София заслужава похвали заради добрия кастинг и най-вече заради избора на Крешимир Микич, който е откритието на филма. Хърватският актьор е свеж, непресторен и готин, каквато и "Прогноза" очаквахме.
Третата българска премиера за 2009-та бе “Козелът” на Георги Дюлгеров, показан за първи път на 13-ия София Филм Фест, а после и на фестивалите в Котбус и Виена, на седмиците за българско кино в Москва и Ню Йорк. В началото на есента българските зрители имаха възможност да гледат “Козелът” и на големите екрани в страната.
"Козелът" на Георги Дюлгеров предизвика противоречиви мнения
Създаден по едноименната новела на Йордан Радичков и мотиви от неговото творчество, сценарият на “Козелът” дело на Георги Дюлгеров и младата писателка, дебютант в киното - Кристин Димитрова. Главните роли са поверени на Иван Бърнев (в главната роля и в предишния филм на Дюлгеров - "Лейди Зи") и американката Анджела Родел. Оператор е Радослав Спасов. Продуцент е "БЪРЪ Филм" с подкрепата на Националния филмов център и в копродукция с БНТ и "Ню Бояна Филм".
В историята, превърнала се в основа на сценария, животните са дарени с мъдрост, прозрение и доброта. Козелът е разказвач и герой на историята и слиза от небето с мисия - да не допусне хората да намерят съкровище, скрито близо до древно тракийско светилище. Около търсенето на съкровището мъж- българин и жена-американка сблъскват в трагикомична схватка културните си предразсъдъци, за да разберат накрая, че близостта между тях е най-голямото съкровище. Или както казва самият Радичков: "Човекът представлява едно дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки".
Едно от ценните неща в "Козелът" е, че американката Анджела Родел почти играе себе си. По професия тя е музикант и етномузиколог. Идва да живее в България, защото се влюбва в българската народна музика, още когато за първи път чува “Мистерията на българските гласове”. "Козелът" е първият актьорски опит на Анджела Родел.
Във филма участват и двама изключително важни "актьори": кроткият козел Бозо и буйният му "дубльор" за "по-екшън" сцените – Чарли. Животните са от рядката порода черна калоферска коза, преминали специално обучение за снимките. Сред актьорите са още и: Иван Савов, Красимир Доков, Любов Любчева, актьори от драматичния и музикалния театър в Кърджали.
През 2009 г. бе завършен и показан пред скромна част българска публика още един роден проект - “Раци” на режисьора Иван Черкелов. Филмът разказва историята за двамата близки приятели, въвлечени в криминалната борба между две враждуващи бизнес групировки. Двамата изпълняват безобидни на пръв поглед поръчки, без да подозират, че накрая ще се озоват един срещу друг. Вкопчени като раци в примамките, които ежедневието непрекъснато предлага, героите сами определят съдбата си.Успоредно с криминалната линия в сценария, са разкрити и духовните проблеми на героите, към онези неумолими нишки, свързващи помежду си всичко и всички.
"Раци" на Иван Черкелов ще излезе на кино през февруари 2010
Преди да стигне до очите и ушите на българските зрители, “Раци” издържа теста на чуждата фестивална публика – първо на международния фестивал в Москва и после на този в Карлови вари. Освен, че на всички фестивални прожекции интересът към “Раци” бе наистина голям, филмът получи отзиви и рецензии в двата полюса – имаше зрители, които го харесаха много и такива, които не им се е понрави въобще. Противоречиви бяха и отзивите на българска територия след есенната премиерна прожекция на “Раци” в Дома на киното и последвалите няколко прожекции в рамките на Киномания’09. Каква ще бъде оценката на масовата българска публика, обаче, предстои да разберем през февруари 2010 г., когато е премиерата на “Раци” по родните киноекрани.
Когато става дума за шествието на българското кино през 2009-та година, не можем да пропуснем още две български заглавия, макар и излезли на екран през 2008 година – “Дзифт” на Явор Гърдев и “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на Стефан Командарев. 2009-та година се оказа особено добра за тях, защото продължиха да носят награди от международни кинофоруми.
"Дзифт" се превърна във филм-рекордьор в родния боксофис
Игралният дебют на Явор Гърдев „Дзифт” (2008), създаден по романа на Владислав Тодоров, се превърна в едно от явленията на 2008 г. „Дзифт” попадна в жанровото определение „film noir” с препратки към соц-арт – заради свободата на изказа, с която Гърдев работи според условностите на пост-модерното. Така ни показва времето – един ден преди повече от 40 години, когато Молецът е пуснат от затвора с една топка дзифт в ръка, преминава в една нощ на срещи и разкрития – за новото време и социалистическия строй, за съучастника-предател, за любимата жена. Филмът получи най-високото отличие за игралното ни кино през последните години – наградата „Сребърен Св.Георги” за режисура на Московския филмов фестивал през 2008 г. Със своите 36 000 зрители „Дзифт” се превърна във филм-рекордьор в българския бокс-офис за последните 20 години.
От премиерата си до днес „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” стана любимец на публиката и спечели наградата на 6 фестивала от 3 континента. Общият брой на международните награди на филма до момента е 25 ( 2 от които номинации). “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” се прожектира над 60 седмици в българските киносалони (40 седмици е в Топ 20!) и в кината на още 18 държави (прецедент за новото българско кино), и е българския претендент за чуждоезичен “Оскар”.
"Светът е голям..." на Стефан Командарев вече има в актива си 25 награди
Най-абсурдното е, че именно в годината, в която българското кино реализира наистина значими успехи и приходи от родната боксофис класация (през първата половина на декември 2009-та имаше 2 филма (“Светът е голям...” и “Източни пиеси” в Топ 30 и един – “Дзифт” в Топ 100 ), новото правителство поиска да отреже бюджета за кино с цели 57%, при това без да се интересува, че директно нарушава действащия в момента Закон за киноиндустрията у нас. От Европа им напомниха, че не може така, защото действията ощетяват не само бг културата, но и Европейската; филмовата ни гилдия също се възмути и резултатът беше, че от Министерство на културата обещаха да върнат 10% от този бюджет, но все още не е сигурно дали наистина ще го направят. С тях или без, парите ще стигнат едва за реализацията на 4 филма, но какво да се прави, в условия на криза на правителството едва ли му пука за успехите на новото българско кино.
