Името на първия месец в годината идва от латинската дума „януариус", т. е. месец на бог Янус. В представите на древните римляни той бил бог на Слънцето и светлината, както и на всяко начало и край.
Старо поверие разказва как митичният герой и пръв цар на Лациум - Янус, приел дружелюбно изгонения от небето бог на земеделието Сатурн. За благодарност Сатурн научил на земеделие жителите на Лациум, а на Янус дал способността да вижда и миналото, и бъдещето. Оттук произхожда и изразът „двуликият Янус", а януари е изобразяван като човек, с две лица - едното гледа в миналата, а другото - в бъдещата година.
В народната традиция януари е известен още със старото славянско име Голям сечко, тъй като големият студ "сече" всякаква земеделска дейност. През този месец не се работи на полето, в нивите, градините и лозята. Това е време за почивка и веселие, наситено с толкова много празници, които превръщат Голям сечко в един от най-обичаните масеци.
1 ЯНУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ ВАСИЛИЙ , архиепископ на Кесария Кападокийска
Днес църквата почита свети Василий Кесарийски, отдал целия си живот в служба на христовата вяра и благотворителност. На 1 януари е смъртта на архиепископ Василий, а пред паметта му се прекланят християни, юдеи и езичници, на които светецът е сторил много добрини през земния си път.
Днес се отбелязва и Обрезание Господне.
Именден празнуват Васил, Василка,Василена, Весела, Веселина.
Първият ден от Новата година в българския народен календар е известен като
ВАСИЛЬОВДЕН
Наричат го ще Сурвак. Той има езически корени и бележи края на коледните празници, когато по традиция се прави третата кадена вечеря. Нощта срещу празника във всеки дом се нарежда трапеза с обредни храни – варено жито, пача от краката и опашката на коледното прасенце и обреден хляб – боговица. Домакинята по традиция прави и баница с късмети от дрянови пъпки, които се наричат за къщата, нивите, лозята, градините, и всички домашни животни. В някои краища в обредната баница се слага и медна пара за благополучие и късмет на цялото семейство. Вечерята винаги започва с прикаждане на трапезата от най-възрастната жена в дома. После тя завърта обредната баница три пъти, разчупва я и раздава по парче на всеки.
В някои селища на страната след вечерята стопанката събира късметите и ги хвърля в огъня, като ги наричала на всеки един член от семейството. Старите хора вярвали, че ако дряновата пъпка „ цъфне” – човекът ще е здрав и пъргав през годината. В други краища се прави „сурване” на трапезата, като дряновите късмети заедно с трохите от масата и парчета от хляба се дават на домашните животни за здраве и плодовитост, или се хвърлят в реката, за да е берекетлия годината. На тази вечер се гадае за здраве и дълголетие.
Най-красивият момент в деня на Сурвак е обичаят сурвакане. Веднага след полунощ, или около разсъмване тръгват сурвакари - момчета и момичета до 13-14 години. Те носят дряновите тояжки – сурвачки, украсени с червени и бели вълнени конци, пуканки, ушав, кравайчета и пъстроцветни торбички, ушити от домашен вълнен плат. Сурвачките се правят от дрянови пръчки със здрави пъпки, за да е плодовита годината. Най-първо децата поздравяват своите близки, като ги удрят със сурвачките по гърбовете и наричат:
Сурва, сурва година,
Весела Година,
Златен клас на нива,
Зелен грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо-здраво догодина,
Догодина до амина!
След това сурвакарите обикалят всички къщи. Стопаните отварят портите на домовете си с усмивка, а децата ги сурвакат за здраве и благополучие на домакините. На тръгване стапанката на къщата ги дарява с дребни подаръци – малки колачета, краваи, орехи, ябълки, сушени плодове, банбонки и дребни парички. Като обиколят цялото село, сурвакарите хвърлят дряновите пръчки в реката и се разотиват по домовете си с пълни торбички.
В Чепинския край сурвакарският обреден комплекс е непосредствено свързан с маскарадните игри. Тук сурвакари стават само ергени и мъже. Те обикновено се маскират като дервиши, мечкари, цигани, булка, зълва, свекърва. Някои носят на главите си маски на животни, а на кръста си слагат големи звънци, които през цялото време дрънчат, за да плашат хората. Игрите и облеклата им приличат много на кукерските ритуали изпълнявани по Заговезни.
В някои селища на Средните Родопи 1 януари се почита и като ден на дивите зверове – мечки и вълци, които са” добри познати” на местното население. В този ден жените приготвят качамак от овесено брашно, който раздават на всички в селото. Старите баби от село Гела на 1 януари винаги изричат клетвените думи: „Да легне да не стане, да чуй, да не види! Ний в падината, те в бърчинката.”
2 ЯНУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ СИЛВЕСТЪР
Роден в Рим, свети Силвестър от младини се прочул като един от най-милостивите хора във Вечния град. Дал подслон и гостоприемство на хиляди християни и езичници. За доблестното си поведение, едва 30- годишен, бил ръкоположен за дякон лично от папа Милтиад. След смъртта на папата през 314 г. Св. Силвестър станал 35-я папа на Рим. По негово време било постигнато тържество на християнската вяра и спокойствие на Църквата, а неделният ден бил наречен „Ден Господен”. Мощите на светеца днес почиват в една от най-старите гробници на Рим, която се намира в църква, построена от него върху катакомбата „Св.Прискилий”.
Днес се почитат още свети Силвестър, папа Римск и преподобни Сарфим Суровски Чудотворец.
На 2 януари именден имат Силвестър, Силвия, Силвана.
2 януари е известен в народния календар като
МОЙКОВДЕН (КАРАМАНОВДЕН)
Според българската традиция се изпълнява обичаят полязване. В някои западнородопски села наричат 2 януари Сполизинден или Полизинде. Възрастните хора казват, че какъвто е човекът, който пръв ти влезе в къщата този ден – добър или с лош нрав, здрав или болнав, богат или беден, такава ще е годината. Този човек наричат полезник и по традиция домакините го канят в дома си, черпят го с ракия и го гощават богато.
В своята семантична натовареност обичаят ‘полязване’ е непосредствено свързан с инициационната магия. Отколешна практика е още преди изгрев всяка домакиня да отиде мълчешком до чешма или извор, за да налее прясна вода. На връщане жените гледат кой първи ще ги срещне по пътя. Ако е засмян и работлив човек – годината ще е здрава и спорна , ако е добър и богат – ще има голям берекет, ако е мързелив и лош по нрав – годината ще е лоша. По пътя те събират толкова камъчета, колкото са членовете на семейството. Когато се приберат у дома, стопанките раздават по едно камъче на всеки. То се пази през цялата годината, защото се смята за лековито. А с водата, в която са престояли камъчетата, се бае против уроки и се лекуват болести.
3 ЯНУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК МАЛАХИЯ
Свети Малахия е един от т. нар. „12 малки пророци”. Той е написал последната пророческа книга на Стария Завет в 4 в.пр.Хр. Юдеите я нарекли „печат на пророците”. В нея светецът не само е изобличил упадъка на нравите на целия еврейски народ, но е предрекъл мисията на Господния Предтеча, призван да подготви пътя на идващия Месия – Христос, когото нарекъл „Слънце на правдата”.
Днес се почита още свети мъченик Гордий.
4 ЯНУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИК ОНУФРИЙ ГАБРОВСКИ
Преподобномъченик Онуфрий се родил в Габрово. При светото кръщене му било дадено името Матей. Кагато поотраснал, родителите му го изпратили в Троянския манастир, за да не бъде обърнат в мохамеданската вяра. И до наши дни преданието разказва, че от там преподобний Онуфрий започнал монашеския си подвиг. Останал докрай верен на христовата вяра. На 4 януари отсекли главата му и я хвърлили в морето на о.Хиос, за да не могат християните да вземат за свое благословение никаква частица-светиня от него. Скоро след мъченическата му смърт, гърците от Атон го канонизирали за светец, съставили житие и служба в негова чест.
Днес се почитат и свети седемдесет апостоли.
Именден празнуват всички, които носят името Тихомир.
5 ЯНУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ТЕОПЕМПТ И ТЕОНА
Епископ Теопемпт е един от верните служители на Христовата вяра, дал съвършен пример за свръхчовешка издържливост. Затворен в тъмница по заповед на император Диоклетиан, той е свирепо измъчван в продължение на 22 дни за назидание на своите братя по вяра. Горен в разпалена пещ, упояван със силна отрова, обесен на дърво с камък на врата, св. Теопемпт оживял, като неуязвим. Тогава езичникът Теона, един от най-верните жреци на Хеката, направил смъртоносна отрова, с която да погубят праведния християнин. И този път вярата на мъченика Теопемп била по-силна от отровата и той оживял. Като видял чудото пред очите си, Теона паднал пред нозете на епископа, признал силата на Иисус Христ и станал негов последовател.
Днес се почита и преподобна Синклитикия.
В българската народна традиция денят преди Богоявление се нарича
КРЪСТОВДЕН,
Кръста, Кръстци, Попова Коледа.
Тогава се прави последната кадена вечер. Приготвят се постни гозби, жито и обреден хляб с богата украса - вечерня или боговица, на която забождат недогорялата свещ от втората кадилка. Преди да започне вечерята, празничната трапеза се прекадява три пъти от стопанката на дома. В края на вечерта месалът, на който били наредени гозбите, три пъти се „сурва”, за да е плодовита годината.
6 ЯНУАРИ
БОГОЯВЛЕНИЕ
Това е един от най-древните Господски празници, който от 2 в. бил съединен с честването на Рождество Христово. Наричали го Богоявление, защото, при кръщението си във водите на Йордан, Иисус Христос се явил на света за обществено служение, за разлика от времето на неговото раждане, когато се явил пред хората само в плът. През 4 в. църквата разделила двата празника и започнала да чества на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.
Именници днес са всички, които се казват Йонко, Йонка, Йото, Йордан, Йорданка, Данчо, Даци, Дако, Богомил, Ботьо, Бочко.
В народните традиции денят е популярен като
ЙОРДАНОВДЕН,
Водици, Водокръщи, Водокръщене.
В българската традиция той бележи края на т.нар. мръсни дни и е свързан с езически вярвания и ритуали за здраве, плодовитост и берекет в семейството. На този ден се изпълняват и редица ергенски и момински обичаи.
Своята християнска преосмисленост обичаите на Йордановден намират израз в църковноканоничното „кръщаване” на водата. Рано сутринта всички християни отиват на черква, облечени в чисти празнични дрехи. След тържествена служба свещеникът повежда хората към близка река, извор, водоем, където хвърля кръста. За изваждането му скачат мъже и ергени. Старо поверие е, че ако кръстът замръзне във водата, християните ще бъдат здрави и бодри през годината. Най-късметлия от всички е този, който го намери. Вярващите го даряват с пари и го почитат през годината.
Днес е и
АРМЕНСКАТА НОВА ГОДИНА
Арменската църква е единствената, която отбелязва едновременно Рождество Христово и Кръщение Господне. Празникът наричат Богоявление. Традицията да се почитат двата празника в един ден произтича от Стария завет, според който никой няма право да проповядва, докато не навърши 30 години. Затова Иисус Христос е започнал да проповядва, когато достигнал тази възраст.
Още в навечерието на 6 януари, Бъднивечер, в църквата се отслужва рождественска литургия, която се чете със запалени ламбади. Те символизират витлеемската звезда. В дома на всяко арменско семейство се прави празнична трапезата. На нея задължително се нареждат постни ястия, както при всички православни. На 6 януари в храма се отслужва Богоявленски водосвет, при който водата се освещава с Библията, кръст и миро. С осветената вода се благославят вярващите, а след това се раздава на всички присъстващите. След службата младежите тръгнат по къщите да коледуват със запалени от свещеника фенерчета, както повелява традицията. По стар обичай в следващите 40 дни свещениците обиколят всички арменски семейства, за да ги благословят.
7 ЯНУАРИ
СЪБОР НА СВЕТИ ПРОРОК, ПРЕДТЕЧА И КРЪСТИТЕЛ ГОСПОДЕН ЙОАН
Църквата е отредила този ден за възпоминание на светия Господен Кръстител Йоан. Нарекли го „негов събор”, защото на богослужебното тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на божия пророк и праведник, изпълнил своята главна мисия – представянето на Иисус Христос за обществено служение и покръстването му във водите на река Йордан.
На 7 януари българите отбелязват
ИВАНОВДЕН
Празникът честват всички, с имената Йоан, Иван, Иванко, Иваница, Иво, Иванка, Ваньо,Ваня, Джони, Жана, Нако, Янаки, Калоян, Калчо. По стар обичай именниците насила се къпят в реката или на чешмата за здраве. Тези, които не искат, трябва да се откупят с пари или като почерпят гостите си с вино. Майките и съпругите им приготвят обреден хляб - петохлебие, който носят в църквата и оставят пред иконата на Св. Йоан Кръстител. Опят от попа, хлябът се връща обратно вкъщи и се раздава на близки и съседи за здраве на именника.
В миналото обичаите на Ивановден били в непосредствена връзка с институциите на побратимството и кумството. В някои селища на този ден се организират игри и карнавали. На Ивановден в град Тетевен по традиция се прави Ивановденска кушия – надбягване с коне.
Всяка година на 7 януари в арменската църквата се отслужва заупокойна панихида за успокоение душите на умрелите.
8 ЯНУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОПОБНА ДОМНИКА
Благородната девица Домника пристигнала в Цариград с мисълта и силното желание да се покръсти в христовата вяра. С пламенна ревност тя се предала на аскетични подвизи и достигнала до високо духовно съвършенство. То било осенено от Бога с дар на прозорливост и чудотворство. До края на своя живот Домника, която имала власт над природните сили и съдбата, се посветила да лекува болните и помага на слабите и беззащитните.
Днес църквата почита и преподобни Георги Хозев.
на жените, помагали при раждане.
В българските народни традиции денят е популярен като
БАБИНДЕН,
празник
В него няма никакъв религиозно-каноничен елемент. Цялата обредност е свързана с желанието да се изкаже благодарност на жените, бабували при раждането.
Преди изгрев слънце всички раждали жени отиват в дома на бабите, за да ги поздравят. Те им носят сапун, кърпа, цвете, котле с вода, подарък, ракия, мезета и вкусни гозби. Още на вратата целуват ръка на бабите, закичват ги с цветя, поливат им да си измият ръцете и им поднасят дарове. Стар обичай е жените първескини (родили за първи път) да приготвят за Бабинден обреден хляб. Той е с дупка по средата, през която бабата провира три пъти ленена риза, престилка и пъстри вълнени чорапи. Благославя за здраве майката и дедето.
В миналото в някои краища на България празникът продължавал чак до вечерта, когато в дома на бабата нареждали празнична трапеза. Облечени в пъстри носии, с песни и смях, при нея се събирали всички жени, ображдани от нея. Бабата прекаждала софрата и благославяла гостенките си с думите: „Тези, които са се сдобили с деца през тази година, да си имат бебе и догодина. Тези, които си нямат, да си проимат. Амин”. След това бабата разчупвала обредните хлябове, раздавала по парче на всички жени и предричала пола на бъдещите им рожби.
9 ЯНУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ПОЛИЕВКТ
Полиевкт бил римски войник, живял по времето на император Валериан. Силна дружба имал с Неарх, ревностен християнин, който не пропускал да разкрива пред него тайните на Христовото учение. Когато, с благословията на императора, избухнало осмото жестоко гонение срещу християните, Полиевкт за първи път почувствал заплахата, че може да загуби най-верния си приятел. Тогава прозрял кой е истинския Бог и колко нищожни са езическите идоли. За проявената дързост, бил хванат, изтезаван и накрая- осъден на смърт.
Светецът станал първия мъченик в арменския град Мелитин на р. Ефрат. В негова памет бил построен храм, в който по-късно се молил самият Евтимий Велики.
10 ЯНУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ ГРИГОРИЙ, епископ Нисийски
Свети Григорий е по-малкия брат на св.Василий Велики. С подкрепата на сестра си св.Макрина Младша и напътствията на своя приятел Григорий Богослов, той се оттеглил в най-строго монашеско усамотение. Ръкоположен за епископ на Нисия, станал един от най-ревностните противници на арианството. Проявил се и като даровит писател, философ и богослов. Автор е на знаменитото произведение „Против Евтимий” в 12 тома, на тълкувания на Петокнижието и Псалтира, на беседи за Блаженствата и Господнята молитва. Нисийският епископ, брат му св.Василий и приятелят им св. Григорий Богослов били наречени от църквата „Кападокийско тризвездие”.
Днес се почитат още преподобни Дометиан, епископ Мелитински и преподобни Презвитер Маркиан.
11 ЯНУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ТЕОДОСИЙ ВЕЛИКИ
Теодосий (от Бога даден) дошъл на този свят като дар на Провидението. Той бил възпитан в съвършено благонравие и постоянно преклонение пред божието слово. В Йерусалим Теодосий бил осенен от силно желание да се посвети на отшелнически живот. В една пещера във Витлеемската пустиня той се отдал на непрестанна молитва към Бога и пълно въздържание, а Бог го дарил чудотворство и прозорливост.
В своя земен път светецът станал един от най-големите привърженици на подвижниците. На него християнството дължи създаването и образцовото устройство на общежителните манастири.
12 ЯНУАРИ
ДЕН НА СВЕТА МЪЧЕНИЦА ТАТЯНА
Татяна произхождала от знатен римски род. Още от малка познала Христовата вяра и изцяло се отдала на милосърдие и постоянна молитва в името на Иисус. Затова била преследвана, хвърляна в тъмница и жестоко изтезавана. Вярата и била толкова силна, а животът й - толкова праведен, че Бог я възнаградил с чудотворни умения. Татяна можела да разрушава храмове и да омилостивява кръвожадни животни. Неспособни да понесат упорството на мъченицата и сторените от нея чудеса, управниците на Рим я осъдили на смърт. Посекли я пред очите на целия град, а църквата я канонизирала за светица.
Именден празнуват Таня,Татяна.
13 ЯНУАРИ
ДЕН НА МЪЧЕНИЦИ ЕРМИЛ И СТРАТОНИК
Свети Ермил бил християнски дякон, станал жертва на варварските гонения срещу християните по времето на император Ликиний. Хвърлен е в тъмница и жестоко бит с железен кол, докато загуби съзнание. През нощта на мъченията войнът Стратоник, който трябвало да охранява Ермил, станал свидетел на чудо – затворникът разговарял с ангел, сякаш преди това нищо не му се било случило. Това предрешило съдбата на стража. Той повярвал в Христовата вяра и станал приятел и последовател на св. Ермил. Заради безрезервната им преданост към Иисус , те били удавени във водите на р. Дунав.
14 ЯНУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИТЕ ОТЦИ, избити в Синай и Раита
През 4 в. по източния бряг на Червено море живеели много отшелници в строго въздържание. Скоро те били нападнати от сарацинско племе, което избило всичките 40 монаси в Синайския манастир. Между загиналите имало подвижници, които проявили забележително мъжество и не предали останалите свои братя по вяра и съдба.
През 5 в. бедуините разрушили напълно Синайската обител. Предали на смърт много иноци, а други отвлекли в робство. Трогнат от мъжеството на тези верни на христовата вяра мъже, Юстиниан Велики, още в първата година от своето царуване, построил прочутия манастир „Св. Екатерина” в планината Синай. Там и до днес се съхраняват два забележителни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник..
На този ден празнуват всички, с името Нина.
Днес е празникът
ВАСИЛИЦА / Ромската Нова Година /
Наричат го още Бонго Васил /куцият Бонго/ и продължава два или три дни, в които ромите отбелязват Бъдни вечер, Василица и „патерицата”. Първият ден – Бъдни вечер, е семеен празник и е свързан с нареждането на празнична трапеза с постни ястия. Стопанката по традиция приготвя обреден кравай, който се разчупва и раздава по парче на всеки. Първия залъг се слага винаги под възглавницата. В някои ромски селища трапезата се прекажда, заедно с традиционните инструменти и сечива. А в други – се проготвя тиква с мед, върху която се поставя пара и се гадае дали ще е щастлива и хубава годината.
На Василица по стар обичай се коли курбан – най-често гъска. Обикновено гъската се пече пълнена с ориз, за да е пълна годината. Когато се поднесе на масата, на крилцата й се слагат две свещици. Още преди изгрев слънце стопанките на дома пръскат царевични зрънца по пода за берекет. В някои краища на страната рано сутринта гледат какъв човек пръв ще влезе в дома и по това гадаят каква ще е годината – спорна или алтава, добра или лоша. Повсеместно разпространено е сурвакането, в което най-често участват децата. Те обикалят къщите и благославят за здраве и сполука, а стопаните ги даряват с дребни подаръци – бонбони и пари.
Третият ден, патерицата, ромите посвещават на взаимни гостувания у близки и приятели, които са съпроводени от пищни трапези и голяма веселба.
15 ЯНУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ПАВЕЛ ТИВЕЙСКИ
Павел Тивейски е първият в историята на християнското отшелничество подвижник. Произхожда от знатен род. Получил добро образован и голямо богатство, но се отказал от тях. По време на седмото гонение на християните Павел избягал в най-отдалечения край на Тавианската пустиня. Скрил се в една пещера. Там живял почти век, без да вижда човешко същество. По време на своето отшелничество преподобни Павел срещнал св. Антоний Велики. С него прекарал дълги дни в беседи и молитви.
Днес църквата почита още преподобни Йоан Калибар, преподобни Гавриил Лесновски и преподобни Прохор Пшински.
16 ЯНУАРИ
ПРЕКЛОНЕНИЕ НА ЧЕСТНИТЕ ВЕРИГИ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПЕТЪР
По време на юдейския празник Безквасница цар Ирод Агрипа хванал св.Петър и го хвърлил в тъмница. Той искал да анатемоса този верен на Христос ученик пред целия народ. Преди да бъде изведен, светецът бил окован с две вериги. Вечерта, докато спял, при него дошъл ангел Господен и светлина блеснала в тъмницата. Ангелът събудил Петър и му рекъл:”Стани скоро!”. И веригите паднали от ръцете му. От тогава християните вярват в чудотворната сила на тези вериги, от които получавали изцеление от всички болести. Те били запазени от учениците на светеца и предавани от поколение на поколение. В тяхна чест през 5 в. християнската Църква и на Изток, и на Запад установила празник на 16 януари за молитвено поклонение пред веригите на светеца.
Днес се почитат още преподобни Ромил Бдински и свещеномъченик Дамаскин Габровски.
17 ЯНУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ АНТОНИЙ ВЕЛИКИ
Светецът е роден в заможен египетски род и от малък проявявал вродена склонност към отшелничеството. Антоний раздал богатството на родителите си на бедните и се оттеглил в изсечена в скалите египетска гробница. Там изпитал първите изкушения за тялото и душата. Но вярата в Христос го подкрепяла през усамотението му и той бил дарен със силата да лекува болни, да прогонва бесове. С делата си светецът обърнал в Христовата вяра много езичници. На 17 януари издъхнал на 105 години.
Днес празнуват Антон, Андон, Донко, Тони.
Днес българите отбелязват
АНТОНОВДЕН
В българската традиция празникът е свързан с предпазването на хората и животните от болести – чума, мор, холера. На този ден не се подхваща никаква работа. Още преди изгрев слънце младите невести приготвят обреден хляб – чомини, който обилно намазват с мед. По стар обичай погачата се раздава на близки и съседи за здраве. Има поверие, че за да се прогонят завинаги болестите, на Антоновден не се готви боб, леща, жито. Жените не трябва да шият, да предат и да плетат. А в някои южнородопски селища вечерта на Антоновден стопанката кади хляба и гозбите на трапезата, като нарича:”Както сме се събрали на куп сега, така догодина пак да ни завари!”.
18 ЯНУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ АТАНАСИЙ ВЕЛИКИ, архиепископ Александрийски
Роден в бедно християнско семейство, съдбата на св.Атанасий била предопределена от александрийския епископ Александър. Той взел младия Атанасий в дом си и го направил свой секретар, посвещавайки го на борбата за Христовата вяра. Бил избран за епископ на Александрия в вярно служил на своето паство цели 47 години. 15 от тях св.Атанасий прекарал в изгнание. Светецът се борил срещу ересите, написал много книги и писма, тълкувания и проповеди. На неговото слово светата Църква дължи разгрома на арианската ерес през 4 век. В памет на Атанасий Велики тя установила празничното честване на светеца да става всяка година, на 18 януари.
Днес църквата почита и свети Йоаким I, патриарх Търновски.
Празнуват Атанас, Анастас, Атанаска, Наска, Таньо.
По традиция на 18 януари българите празнуват
АТАНАСОВДЕН
В народния календар той бележи преполовяването на зимата, затова наричат празника още Среди зима. С него са свързани много легенди. Една от тях разказва как св.Атанас (името му означава безсмъртен) яхнал един ден своя бял кон и отишла в планината. Качил се на най-високия връх, свалил копринената си риза и силно се провикнал: „Иди си зимо, идвай лято!”. Хората чули това и още призори започнали да берат кокичета и минзухари. Видяло ги слънцето. Възрадвано от необикновената им жизненост, то ги дарило със здраве и дълголетие.
По традиция на Атанасовден най-често се изпълняват ритуали за омилостивяване на болестите. Жените пекат сладки питки, които надупчват с вилица, за да предпазят децата от шарка. Колят червено пиле или кокошка, което приготвят с ориз и го раздават, за да гонят болестите. Връзват люлки, на които се люлеят децата, момите и ергените за здраве.
19 ЯНУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ МАКАРИЙ ЕГИПЕТСКИ
Преподобни Макарий, наречен още Велики, бил роден в семейство на свещеник. По волята на баща си бил принуден да се задоми. След кончината на съпругата му, Макарий се оттеглил в Скитската пустиня и се отдал на отшелнически живот. Заради силната му вяра в Иисус, бил удостоен с божия дар на чудотворството. На 40 години той бил посветен за духовник и станал игумен. На преподобний Макарий се приписват 50 беседи, 7 слова и 2 послания на гръцки език. Негови са и две молитви, които днес вярващите четат преди сън – „Боже вечни” и „Какво да ти принеса”.
На този ден българите почитат
СВЕТИ ТИМЕН
Сързан с вярванията за Андонов и Атанасовден, за него и днес се разказват легенди в селищата от Средните и Източни Родопи. Там наричат светеца Тимньо или.Тимяй, а празника - Черен ден. Старите хора вярват, че св.Тимен ги пази от болести, затова жените не подхващат никаква работа, за да не го разсърдят. Принасят му жертва - черна кокошка.. Приготвят обредна храна, която раздават на близки и съседи, за да прогонят болестите. Оскубаните пера на кокошката жените пазат на тайно място, защото вярват, че са лековити.
Според древна легенда Тимен бил най-малкия брат на св.Андон и св. Атанас. Веднаж тримата братя тръгнали по света. По пътя се скарали и най-големият решил да изоставят Тимен. Той много се разсърдил и се зарекъл, че ще заколи черна кокошка, ако ги настигне. Но конят на светеца се разболял и Тимен не могъл да настигне братята си.
В други села битува поверието, че на този ден св.Тимен кади земята с тамян. Така тя почва да се затопля и става за работа. Затова след празника по традиция всички стопани ходят на нивите и лозята, и започват да ги копаят.
20 ЯНУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ ЕВТИМИЙ, ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Църквата почита този ден в памет на св.Евтимий ( с добро сърце, блага душа – от гръцк), патриарх Търновски. Той посветил живота си на Бога и в служба на своя народ. Търновският патриарх направил поправки в богослужебните книги, подобрил българския правопис, опреснил книжовния език, за да бъде достъпен и разбираем за хората. През 1393 г. Евтимий се включил в отбраната на обсадения от османските орди Търновград. След превземането на столицата, завоевателите осъдили българския патриарх на смърт чрез посичане. Народното предание разказва, че ръката на палача се вцепенила, когато вдигнал меча над главата на светеца. През 1394 г. патриарх Ефтимий бил изпратен на заточение, но днес никой не знае гроба му. В памет на светеца всяка година на 20 януари православните отбелязват тържествено името на търновския патриарх.
Днес църквата почита и преподобни Евтимий Велики.
На този ден еврейската общност отбелязва един от най-жизнерадостните празници
ТУ БИ ШВАТ (ЛАС ФРУТАС)
Той принадлежи към т.нар. празници на странството. Празнува се 15-ия ден на месец шват и съвпада с настъпването на пролетта в Близкия Изток. Затова го наричат още Нова година за дърветата.
С най-голямо нетърпение празникът се очаква от децата. По традиция майките и бабите купуват от всички плодове, които могат да се намерят по това време: ябълки, стафиди, фурми, рошкови, смокини, портокали, мандарини, банани и др. Специално за празника се шият пъстри торбички – болсас, в които жените слагат от всеки плод, благословени от главата на семейството. Особено тържествен е моментът, когато родителите раздават торбичките на своите деца. В знак на обич и благодарност, децата приветстват близките си с песни и стихове. Традиция е да се чете или рецитира известната поемата „Компас де ла фрутас” ( Песен за плодоветe).
21 ЯНУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ МАКСИМ ИЗПОВЕДНИК
Преподобни Максим се родил в Цариград, в знатно семейство. Като човек с широк светоглед и знания, той заемал длъжността на императорски секретар. Скоро бил принуден да напусне поста си и да се отдаде на уединен живот в Хризополската обител. По-късно монасите го избрали за игумен на манастира. Духовният живот на Максим бил неразривно свързан с догматичната борба против ереста на монотелитите. Светецът се утвърдил като един от най-ревностните привърженици на православието. Еретиците го отвлекли в Цариград и го осъдили на заточение в крепостта Визия в Тракия. Там бил подложен на нечовешки изтезания - отрязали му езика, отсекли едната му ръка, за да не може да проповядва и пише, но това не сломило вярата му. През 7 в., когато православието възтържествувало над ереста, мъченическият подвиг на св.Максим бил оценен по достойнство.
Днес църквата почита и свети мъченик Неофит.
На 21 януари именден празнува българският патриарх Максим.
Днес българските роми тачат
БАБИНДЕН
Понякога той се празнува в тесен семеен кръг. Но по-често има характера на всеобща веселба, в която участват само жените от общността. Бабите, ображдали бебета, обикалят под съпровода на весела музика всички къщи в махалата или селото. В знак на благодарност и с пожелание за дълъг и щастлив живот, стопанките им поднасят дарове. След това всички участнички в ритуала се събират на мегдана и нареждат празнична трапеза, пеят и танцуват. И до днес ромите се шегуват: „Там, където жените празнуват Бабинден, мъж не смее да премине”.
22 ЯНУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ ТИМОТЕЙ
Тимотей се родил езичник, но бил обърнат в Хростовата вяра от апостол Павел и станал негов постоянен спътник и ученик. Тимотей бил първият епископ на Ефес, умъртвен от езичници на 22 януари 97 г. Мощите му били погребани от император Констанций в Цариград, а по-късно кръстоносците ги пренесли в Италия.
Днес се почита и свети преподобномъченик Анастасий Перски.
23 ЯНУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК КЛИМЕНТ, епископ Анкирски
Климент се родил в Анкира, област Галатия – една от люлките на християнството. На 12-годишна възраст майка му починала и той се преместил да живее при благородната и богата София. Скоро Климент превърнал домът й в обител за отглеждане и възпитание на бедни, изоставени и болни деца. Младежът предизвикал всеобщото уважение на своите съграждани. Едва 20 годишен, Климент бил избран за епископ на Анкира. По това време започнало деветото гонение срещу християните. И първата жертва в града станал самият епископ. Хвърлили го в тъмница, измъчвали го до смърт, но божията сила и вяра го изцелявала. Враговете му го обезглавили публично на 23 януари 296 г.
24 ЯНУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНА КСЕНИЯ РИМЛЯНКА
Ксения била дъщеря на знатен сенатор от Рим. Името й било Евсевия (благочестива). Когато станала девойка, родителите й я сгодили за сенатор. Но нейните мисли били устремени единствено към словото на Спасителя. Една нощ тя успяла да избяга. Заедно с двете си верни прислужници, Евсевия отплавала за Александрия. Стигнали до малък остров, те заживели в малка къща. Местните започнали да наричат непозната девойка Ксения (странница). Тук светицата открила своя духовен пастир – игуменът Павел от Милас. Духовникът посветил Ксения за дяконеса в манастира „Св.ап.Андрей”, където живяла до края на земните си дни.
25 ЯНУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ
Грирорий се родил в Кападокия около 330 година. Влечението му към науката го отвело в Атина. Тук той срещнал Василий, с когото открили пътищата към християнските храмове и общестнвените науки. Когато се върнал в родния си град, Григорий се отдал да служи на Бог. През 379-381 произнесъл своите знаменити слова на богословието и възкресил православието в Цариград. Спечелил си званието „Богослов”, а след това – и епископски сан.
В българския народен календар денят е популярен като
ГЛИГОР
Почита се преди всичко от жените, които целят болки в гърлото. Предполага се, че етимологично празникът е свързан с особеното народно звучене на името на светеца. Според поверието жените не подхващат никаква работа, а приготвят пресен домашен хляб, който раздават за здраве.
26 ЯНУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ КСЕНОФОНТ, МАРИЯ И СИНОВЕТЕ ИМ
Ксенофонт бил патриций в Цариград. Бог благословил християнския му брак с Мария и ги дарил с двама сина – Йоан и Аркадий. Момчетата получили отлично образование и съвършено възпитание. Когато пораснали, баща им ги проводил да учат във финикийския град Бейрут. В морето излязла страшна буря, а корабът, на който пътували двамата братя, се разбил. Но с божията благословия те останали живи, но разделени.
Йоан намерил утеха в манастир и се прочул като св. Йоан Лествичник. А Аркадий срещнал по пътя си свят старец. Той го известил, че брат му е жив и го отвел в Секуйската обител на св.Харитон. Само родителите им не узнали, че децата им са оцелели.
След много години старецът срещнал цялото благочестиво семейство на мястото на Гроба Господен. Възрадвани, че отново са заедно, те се посветили в служба на Христос. Мария постъпила в женски манастир. Ксенофонт и синовете му раздали цялото си богатство на бедните, робите си направили свободни хора, а за себе си избрали изпитанията на пустинята.
27 ЯНУАРИ
ПРЕНАСЯНЕ НА МОЩИТЕ НА СВЕТИ ЙОАН ЗЛАТОУСТ
На днешния ден се възпоменава тържественото връщане на светите мощи на св.Йоан Златоуст от Комана в Цариград и полагането им в църквата „Св. Апосполи”. По време на Латинската империя мощите на Йоан Златоуст били отнесени в Рим, където и сега почиват в катедралата „Св.Петър”.
28 ЯНУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ЕФРЕМ СИРИН
Ефрем Сирин живял по времето на Константин Велики. От ранно детство той бил възпитан да почита Бог. Без вина бил хвърлен в тъмница, където получил божие провидение. Когато бил оправдан, Ефрем напуснал света и отишъл при отшелниците в планината. Станал ученик на св.Яков и скоро започнал да проповядва и поучава християните. През дългия си молитвен живот светецът написал много книги, беседи, наставления, проповеди. По-късно се преселил в Едесе, където основал училище. Части от светите мощи на преподобни Ефрем днес се съхраняват в храма „Св. Преображение” на Синайския манастир.
29 ЯНУАРИ
ПРЕНАСЯНЕ МОЩИТЕ НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ИГНАТИЙ БОГОНОСЕЦ
Свети Игнатий, живял при управлението на имтератор Траян, бил първия заместник на антиохския епископ. Отдаден на своя бог, той станал един от най-ревностните защитници на Христовата вяра. През 107 г. светецът преживял своята мъченическа смърт. Той бил разкъсан от зверовете в Римския цирк „Максимус”. Останките от оглозганото му тяло християните погребали в родния му град. През 7в. мощите на светеца били отнесени в Рим, в църквата „Св.Климент”.
30 ЯНУАРИ
ДЕН НА ТРИТЕ СВЕТИТЕЛИ
В този ден църквата тържествено отбелязва празника на трима светии – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Те посветили целия си живот на църковното единство и общохристиянския мир. Почитат се като покровители на светостта, благовестието и богословието.
Днес църквата почита още свети свещеномъченик Иполит, папа Римски; свети благоверни цар Петър Български; свети мъченик Димитрий Сливенски.
В някои български селища денят на трите светители се отбелязва като патронен празник на терзийския еснаф. По този повод шивачите си устройват празнично тържество. В чест на своите покровители те колят курбан. Техните съпруги не работят и раздават обредни погачи за здраве на цялото семейство.
31 ЯНУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ БЕЗСРЕБРЕНИЦИ И ЧУДОТВОРЦИ КИР И ЙОАН
Кир бил египтянин, прочул се като знаменит лекар в град Александрия през 3 в. Дълбоко вярващ християнин, светецът лекувал с чудотворни молитви всякакви болести, без никаква награда за труда си. Славата му на лечител достигнала чак до Йерусалим, където пристигнал младият войн Йоан. Впечатлен от умения на св.Кир, Йоан го намерил и станал негов спътник и най-усърден ученик. Двамата чудотворци били публично обезглавени на 31 януари от противниците на християнството. От тогава църквата тържествено почита деня на героичната им смърт.
На 31 януари ромите християни отбелязват
АТАНАСОВДЕН
Стара легенда разказва, че св.Атанас бил ковач-циганин, който пръв измислил ковашките клещи, след като видял как кучето е скръстило лапите си пред огнището. Затова на този ден празнуват преди всичко ромите-ковачи и железари, а празникът нарича още „майсторски ден”. По традиция ходят на тържествена служба в храма и правят голямо празненство на целия еснаф. В някои селища на Атанасовден ромите колят курбан от черна кокошка, който раздават на своите близки за здраве. Палят голям „нов” огън, от който носят у дома си, за да ги пази от зли сили. И закаляват стомана в гореща вода. Вярва се, че тази обредна вода, която носят в домовете си, е станала лековита.
Атанасовден ромите празнуват и против болести, най-често „баба Шарка”. В нейна чест те колят черна кокошка, от която се приготвя специална супа. Нареждат празнична семейна трапеза. Пекат пита, намазана с мед и малки колачки, която закачат над прага на къщата, за да не влиза баба Шарка. А на масата седем нощи оставят храна, вода и гребен, за да омилостивят болестта.
В някои селища ромите наричат деня на св.Атанас Бибияки (празник на лелята). Обичаят прилича на маскарадните игри при българите. В него участват мъже, облечени във вехти дрехи, с маски на главите. Начело на шествието върви Бибияки,чумата - мъж в стари и окъсани дрехи, вързан с вериги. Участниците обикалят къщите под звуците на весела музика. Те задяват и веселят стопаните, а в замяна получават дарове – дребни пари. През това време жените измитат къщите, измиват всички съдове и приготвят обредните ястия за общоселската трапеза. След като празничната процесия обиколи махалата, всички се събират на мегдана, където играят бързи хора, ядат и се веселят.
В някои български селища празникът на 31 януари е популярен като Среди зима и е свързан с древни вярвания за индоевропейската Нова Година. Другаде българите го почитат като ден на овчарите, краварите, свинарите и конярите. По традиция на този ден се берат сухи листа от бряст, с които хората се кичат за здраве, а животните - за плодовитост.
