Българският народ е достатъчно мъдър и не вярвам да се отклоним към Изток от пътя, по който сме поели, заяви Филип Димитров в интервю пред БГНЕС.
Филип Димитров е възпитаник на Юридическия факултет на СУ. Специализира в „Удроу Уилсън център“ във Вашингтон (2003 г.), доктор по политология от НБУ. Преподавател е в „Кристофър Нюпорт юнивърсити“, Вирджиния(2008-2009 г.), в Американския университет в Благоевград, гост-преподавател в Университета на Торонто, Канада (2007 г.).
- Каква е вашата оценка за 10 ноември: вътрешнопартиен преврат или …?
- Десети ноември е просто дата. Денят след падането на стената. Там полицията отстъпи и хората я сринаха. Комунизмът се пропукваше и за България вътрешнопартийният преврат бе първата голяма пукнатина. Нататък хората трябваше да го срутят. Това беше процес дълъг и нелесен. Все отнякъде трябва да се брои.
- Кое е най-голямото постижение на СДС под ваше ръководство и кое смятате за най-голям неуспех?
- Въведохме държавата в напълно различна орбита, като освободихме пазара, собствеността и се заявихме за участие в западния, евроатлантическия свят. При това без да се опетним с ексцесии като комунистическите. Иначе много пари, хора и „идеи“ се промъкнаха в новото време, но това комай става при всяка революция.
- Погледнато от днешни позиции, какво бихте променили, запазили или доразвили във вашите политически действия преди 30 години?
- Това зависи в немалка степен и от готовността на нацията, и от съотношението на силите в парламента. Нас ни свалиха не защото не правим нещо, а защото ни обявиха за „екстремисти“. Други пък искаха да се държим „по-твърдо“.
- Бихте ли преживели всичко отново в името на България?
- Не бих искал да звучи помпозно, но мисля, че не съм се променил съществено. Е, наистина вече съм по-стар.
- Кои са най-големите предизвикателства пред България днес?
- Имаме всички шансове да продължим (естествено с борби, скандали и сътресения) по пътя, който сме избрали. Мисля, че през последните години резултатите от следването на този път са очевидни, независимо от многото оплаквания, хленчене и разбира се, реални проблеми. Страшното е да не свърнем от този път, я на изток, я наляво (и двете понятия са естествено условни). Но мисля, че въпреки многото глупости, които ежедневно се изговарят по адрес на нацията ни, тя е достатъчно мъдра, за да не го допусне.
