30 години след историческата нощ на 9-ти ноември еуфорията и радостта са притъпени. В обединена Германия разделителните линии са ясно изразени. Всеки втори източногерманец смята, че в нова Германия е гражданин второ качество. И че мечтите му от 89-та са предадени.
Тогава, в началото на 90-те години, в заника на политическата си кариера, канцлерът на обединението Хелмут Кол, председател на консервативния Християндемократически съюз, даде обещание до 3-4, най-много 5 години след обединението в източна Германия да потекат реки от мед и масло.
„Няма да оставим нашите съграждани в ГДР. Имаме средствата, имаме възможностите да превърнем новите източногермански провинции в цъфтящи полета“, каза тогава той.
30 години след това обещание, трайно останало в съзнанието на източногерманците, на повърхността всичко изглежда добре. Въпреки построените магистрали, обновени площади и нови сгради негодуванието в новите източни провинции на обединена Германия расте. Доказаха го регионалните избори в три провинции тази есен, на които крайнодесните популисти от „Алтернатива за Германия“ се утвърдиха трайно като втора политическа сила.
„Новата вълна крайнодесен екстремизъм, популизъм, апатия към политическите процеси се наблюдава навсякъде, но е особено видна в Източна Германия. Още по-тревожно е, че според социологическите проучвания сред източногерманците спада вярата, че демокрацията е предпочитаната форма на държавно устройство. Точно в това е основната разлика между източните и западните германци. За да се стигне до тук вероятно вина имаме и аз и моите колеги, които се занимаваме с осмислянето на комунистическото минало“. Това е самокритичната оценка на проф. Томас Линденбергер пред БНР, политолог и историкв университета в Дрезден, ръководител на института „Хана Аренд“ за изследване на тоталитаризма. Не на последно място институтът се занимава с политическо образование за ученици и учители, провеждането на открити уроци, образователни дискусии и дебати.
„Станахме свидетели на един парадокс - „Алтернатива за Германия“ си присвои лозунгите на антикомунистическото движение в бившата ГДР преди падането на Берлинската стена през 1989 г. Лозунги, като „довършете промените“ или скандиранията от протестите в Лайпциг „Ние сме народът“. Крайната десница в същото време твърди, че е обявена за враг от страна на конформистите, от масмедиите, които уж не им позволяват да кажат истината право в очите. И че това било сравнимо с подтисничеството в последната фаза на комунистическия режим. Като теглим чертата, 30 години след промените, може би трябва да признаем, че работата по осмислянето на комунистическото минало не е дала желания резултат. Бих казал дори, че сме изпаднали в тупик.
Предизвикателството след обединението през 1990 г. беше критичното отношение към миналото на ГДР. Особено в първите години това беше съпроводено от истински яростни дискусии и непримирими разногласия. Но от днешна гледна точка знаем, че това нямаше как да бъде другояче. Никога не е ставало въпрос миналото да се представя едностранно, истината за миналото да се разкрива частично“, посочва проф. Линденбергер.
