Точно преди 30 годишнината от падането на Берлинската стена този уикенд, френският президент Макрон реши да направи още едно бомбастично изказване в поредица от гафове през последните седмици. „НАТО е в мозъчна смърт“, той каза в интервю за списание Икономист преди няколко дена и всички ахнаха. Европейците, повече от всеки друг, имат нужда от това презокеанският съюз да бъде жив и здрав.
Макрон също каза, че не знае дали все още вярва в член 5 от Северно-Атлантическия Договор – частта от договора за колективна отбрана, която казва, че атака срещу един е атака срещу всички. Френският президент се притеснява от това дали Съединените Щати все още са ангажирани със съюза.
Това не е първият път, когато някой рита НАТО. Съюзът е бил презиран през годините, като много са се съмнявали в смисъла му. Презокеанският съюз се е доказал като устойчив през десетилетията обаче и се е утвърдил като математическа константа, така да се каже.
Ако атлантическият съюз не се е разбил в скалите на войната в Ирак, то със сигурност ще преживее и Тръмп.
Макрон се притеснява, че исторически сили разкъсват презокеанския съюз, но това възприятие е продукт на реториката на Тръмп, нищо повече. То не е признак на модела на атлантическите отношения през десетилетията. Трансатлантическите отношения не са Тръмп.
Президентът Тръмп е изправен пред импийчмънт и избори, и всичко това през следващите месеци, до година. Оценката на атлантическите отношения не може да се базират върху реториката на човек, който може да си тръгне скоро. Никой в обществото във Вашингтон не смята, че Тръмп ще извади Америка от НАТО, дори и след тежките думи. НАТО е тук, за да остане и това е убеждението сред почти всички американски длъжностни лица и дипломати. Трансатлантическите отношения ще се нормализират, когато Тръмп си тръгне. Партньорството с Европа е дълбоко вкоренено в американската политическа психика. Няма нужда от разтърсващи прогнози.
Америка е гарантирала сигурността на Европа от края на Втората световна война. Европа не може да се справи сама. Това, което е вярно, е, че Европа трябва да започне да допринася повече към своята собствена отбрана.
За една трета от европейските членки на НАТО, които са в близост до Русия, НАТО е всичко, но не и отживелица. От Балтийските републики, като се мине през Полша, Словакия, Румъния, и се стигне до България, засиленото военно присъствие на НАТО от началото на Кримската офанзива се усеща като контра-мярка срещу руски амбиции.
Това, разбира се, е далеч от Франция. Но европейското НАТО не е Франция. Макрон не говори за всички европейци в НАТО, много от които не могат да си представят политическия живот и дори оцеляването си без НАТО.
Това, което се забелязва, е, че френският президент вади гаф след гаф последните седмици. Той предизвика дипломатически скандал с българското и украинско правителство, като каза за крайно-дясно списание, че предпочита африкански имигранти пред български и украински престъпни мрежи. В седмицата преди това, Макрон блокира Албания и Северна Македония от преговори по присъединяване към ЕС, което му докара много критика от всички краища на Европа. Преди няколко дни, Макрон също така нарече Босна джихадистка бомба, като разбира се пренебрегна това, че самата Франция е най-голямата джихадистка сила в Европа. И коментарът му за „мозъчната смърт“ на НАТО ядоса Ангела Меркел, която веднага го предупреди да спре с драстичните коментари.
Така че Макрон, не Тръмп, е човекът с разделителната, анти-европейска роля, съдейки по последните седмици. Макрон, не Тръмп, се превръща в европейският анти герой.
Хипотезата, че поредицата от възпламеняващи изказвания на френският президент е стратегия да позиционира Франция като алтернативния лидер на ЕС, може да е толкова вярна колкото и предположението, че всичко това е за угаждане на френското крайно дясно.
Истината е, че НАТО е живо и здраво. Самото му съществуване действа като спирачка срещу потенциална атака срещу държава членка на НАТО, така че член 5 дори да не трябва да се тества. НАТО не трябва да бъде приемано обаче за даденост; само когато нещо не съществува вече може да се оценят всичките невидими ползи.
Ако историята на член 5 ни показва нещо, то е, че той беше използван за първи път от американците след 11-ти септември. Това е нещо, което се напомня често, всеки път, когато някой в Америка поставя под въпрос стойността на НАТО.
Така че Макрон греши за НАТО. Ще е добре, ако той се поспре с лунатичната реторика от последните седмици, за да покаже, че той самият не е в мозъчна смърт. Ако немеренията на Макрон са били да създава трусове, то той успява. Ако немеренията му са да се пробва за топ лидерското място на ЕС, то той не успява в това.
Ивета Чернева е автор и съ-автор на четири книги в областта на сигурността и човешките права, като е служила за пет агенции на ООН и в Американския конгрес. Коментарите й се публикуват в Ню Йорк Таймс, Гардиън, Washington Examiner, Евронюз, London School of Economics, Флетчър, Модерна Дипломация и други.
