Родителите са ми дали много. Повече ги наблюдавам, отколкото да искам съвети. Имах добри постижения, но мога много повече. Тази година се контузих в началото. Не беше добро време за мен, но това е спорта. Това каза първата ни ракета Григор Димитров по БТВ.
Имам близки, които ми казват как съм отстрани. Питам ги: „Какво мислиш за мен?“. Свърших на едно добро ниво. Надявам се да няма спадове. Но в спорта не си застрахован. Държи ме работата и дисциплината. Дори като бях 78-ми тренирах. Всеки мач ти се струва като вечност, не е много приятно. Понякога имаш попътен вятър. Понякога си отчаян. Когато бях в болница се чувствах така. Знаеш, че не можеш да тренираш и да използваш тялото си. Бях ядосан на хората. Тогава си казваш-стига толкова и започваш отново. Държах дистанция и с всеки изминат ден ставах по-близо със себе си. Влезеш ли в корта си сам-трябва да имаш добра връзка със себе си. Разбрах за себе си различни неща. Тази година научих повече извън корта, отколкото на корта. Уча се да бъда търпелив. Винаги съм бил себе си. Понякога съм повече емоционален. Не иска да ги крия. Гордял съм се с плюсовете и минусите си.
Не трябва да оставиш никой да контролира играта и мисленето ти. Когато някой опита да те остави като птичка в клетка, това е най-лошото за един играч. Трябва да бъдеш свободен и да твориш. Тогава играеш най-добрия си тенис. Агаси е нещо специално в отбора. Трудно ми е да го обясня като човек и треньор. Имаме специална връзка. Често се чуваме и говорим за неща, които нямат нищо общо с тениса. Връзката ни е далеч над тениса. Ходихме на родео. Стоим си вкъщи и отиваме да се разходим. Няколко часа по-късно сме на родео. Следваме сърцата си и двамата.
Има приятелства в тениса, но зависи до каква степен. С Новак се срещаме в Монако, когато тренираме. Но винаги искаш да излезеш с нещо различно. Всеки от нас спазва правилната дистанция. Когато сядам на почивка, за 1,5 минути ти минават много неща през главата. Ако се бориш с чувствата си на корта, това е най-грешното място. Става ми много приятно да чуя „Мачкай, Гришо“. Където и да отида има български знамена и това ме прави адски горд.
Като малък винаги съм искал да бъда тенисист. Тогава повече мислех за титли. Тази година въобще не съм мислел за връзки. Има един праг преди да влезеш на корта и трябва да превключиш на вълна, на която да вярваш на себе си. Това е едно от най-трудните неща в тениса-да оставяш нещата настрани. Нямам половинка до себе си. В България въздухът е различен. Винаги съм се чувствал по-специално. Искам да бъда баща. Аз самият не зная къде искам да живея в момента. Искам да науча децата си на работа, дисциплина и да бъдеш себе си. От България храната ми липсва най-много. Предпочитам пържолите на мама. Родителите ми винаги са ме провокирали още от малък. Знаеха как да ме накажат.
