Има всякакви прогнози за политическата 2010 г. От тези на Нострадамус и Ванга, че тази година ще започне трета световна война, която ще продължи до 2014-та та до триумфалното излизане на България от кризата.
Без да се правя на голям пророк мога отсега да каже, че който заложи на войната, ще загуби. Такава няма да има. Поне не в общоприетия вид с пушки, танкове и знамена на Райхстага. А що се отнася до войните на борсите, в бизнеса, срещу тероризма, на световното по футбол, в Шампионска лига, Биг Брадър и пр. – те не са спирали никога.
Българите би трябвало да се интересуват поне малко какво ги очаква на политическото бойно поле у нас. Не защото ще е много интересно и зрелищно, а защото животът на всички ни зависи от това. Дали ще заживеем мъничко по-сносно или ще си останем в киреча – зависи в голяма степен от политиците. Вярно, че най-важни са личните качества на всеки, но и средата е важна. Без среда няма победа. Шумахер се връщал отново във Формула 1. Супер. Но се връща с отбора на Мерцедес, а не с някакъв наш отбор. Смятам, че сте достатъчно интелигентни и схващате тънкия намек. Все едно Борис Христов да бе пял в хора на Строителни войски и да го канят в Ла Скала, Ковънт гардън, Метрополитен опера, Арена ди Верона, Парижката опера и пр. Можеше да ви дам пример със Стоичков и Бербатов, но е много изтъркан.
Но да се върнем към прогнозата за политическата 2010 г. Отсега ви казвам: не чакайте чудеса! Простотии и цирк да, но чудеса - не.
Родният фактор
Главният въпрос е: ще продължи ли Бойко Борисов в същия победен дух, както от една година насам. Трудно, мооого трудно. Като начало трябва да се откаже от майтапите със Сергей Станишев. На умряло куче лесно се вади нож. Да остави БСП на собствените й лидери. Ще я ликвидират както Джак Изкормвача проститутка в тъмна пресечка. Пък ако много му се иска да си припомни „Армията на Бранкалеоне”, да си пусне кадри от червената сбирка на Бузлуджа и последния конгрес на социалистите. И да извлича поуки. Една такава би могбла да е, че страхът от изчезване ще сплоти хитрите, безскрупулни, алчни и агресивни водачи на столетницата и тя ще потърси реванш. Още през пролетта на 2010 г., защото нямат търпение. Действията им ще се отличават с особена подлост и жестокост. Вижте само какви неща спретнаха социалистите на кандидатеврокомисарката Румяна Желева. И това ще е детска песничка в сравнение с Вагнеровите страсти, които се задават.
Но тази битка е предизвестена и могат да се набележат мерки за неутрализиране на пролетно/лятното възстание.
Не спят и в ДПС. Само изглеждат уморени и снишени. Доган не е в позиция в момента да търси открита конфронтация, а и подобни действия биха наранили ореола над приписваните му качества. Движението ще чака своя момент, който обикновено винаги идва. Електоратът му е по-сплотен отвсякога, а атаките срещу турците са на път да предизвикат състрадание и сред част у българите. Така е устроен човек: да съжалява падналия, дори забравяйки какви ги и вършел, когато е бил на власт. ДПС ще се възползва пълноценно от късата памет на българското общество. Има ли учудени? Няма.
„Атака” и Волен Сидеров ще продължат да подкрепят Бойко Борисов, правителството и ГЕРБ в парламента. Користна или безкористна – тази подкрепа ще е факт. Друга алтернатива пред националистите няма, особено след като част от близките на Волен хора решиха да се отцепят и се размечтаха за политическа кариера или политическа далавера. На Волен обаче не му е за първи път и знае как да се справи със ситуацията.
Мартин Димитров и СДС също нямат друг път освен да подкрепят действията на управляващата ГЕРБ. Не защото не им се иска да покажат, че са тренирали усилено в политическия фитнес, а защото избирателите им вече се знаят поименно. Ще се правят на автономни и компетентни по различни въпроси, но това ще е повече опит оцеляване отколкото доказване на автентичността.
По-интересни са отношенията между Борисов и Костов. Лидерът на ДСБ притежава безспорен талант за оцеляване, лавиране, правене на политика, създаване на критични ситуации и извличане на полза от тях. В сегашния парламент Иван Костов е без конкуренция като опит и знания. Въпросът е доколко личните и партийните му интереси ще диктуват подкрепа за едно и отказ от подкрепа за друго. Не знам дали Бойко Борисов ще съумее да се възползва от страхът на ДСБ, че при едни предсрочни избори може да не се окаже в политическия Ноев ковчег... Изненадите обаче са патент на Костов, ако разбирате какво имам предвид.
РЗС. Ре Зе Се. В превод: Ред, законност и справедливост. Тук нещата са между епичното и трагикомичното. Яне Янев вероятно ще трябва да отстъпи лидерското място или да го запази като почетно. Фалцетната защита на позиции и идеи ще бъде заменена от... още по-фалцетна. На сцената обаче ще излезе нов герой – Атанас Семов. Това може да докара сълзи в очите на Ане и Димитър Абаджиев, но такъв е животът. Справедливост няма има сметки. В тях Атанас Семов ще играе, поне известно време, водеща роля. Показа го пионерската му самоотверженост, с която се хвърли да громи ГЕРБ и да строи нови идеологически кули в „На четири очи” при Цветанка Ризова. Такъв плам в очите, огнени слова, клетви срещу ГЕРБ и клетви за вярност към народа не бяхме виждали от Априлския пленум насам. У нас това говорене винаги е имало последователи. Семов е зам.-председател на Съюза за стопанска инициатива, с топъл кабинет в СУ „Св. Климент Охридски”. На същия Съюз за стопанска инициатива изпълнителен директор е Алексей Петров, същият, който намери един секретен доклад и го предаде веднага на премиера. Председател на УС на ССИ е проф. Борислав Борисов, ректор на УНСС и съветник на президента Георги Първанов по икономическите въпроси. Алексей Петров, който доскоро бе съветник в ДАНС, пък е преподавател и доцент в същия този университет... Дълго е за обясняване как се е стигнало до това събиране на тези хора под една „шапка”, но е и без особено значение. Да, 2010 сигурно няма да е добра за Яне Янев и Димитър Абаджиев, но в името на народа те ще трябва да приемат решението на Съдбата. Дали въпросните игри ще са полезни за някой друг освен за кръга от играчи в и около РЗС е друг въпрос, но ще е интересно със сигурност.
Истинските предизвикателства за ГЕРБ обаче са в самия ГЕРБ. Скритите лимонки са в самата партия на Борисов и Цветанов. Някои от тях започнаха да гърмят по новогодишните празници като пиратки.
Няма да навлизам в детайли. Ще посоча само няколко имена: Симеон Дянков, Цецка Цачева, Искра Фидосова, Росен Плевнелиев, Трайчо Трайков, Вежди Рашидов... Фидосова и Цачева тепърва ще раждат новини. На втори план, но всъщност първи зад кулисите са едни пиари откъм една рафинерия, хвалещи се насам-натам, че управляват държавата. Ще кажете: мнозина се хвалят. Така е, но тези май са прави. По целувките с управляващите ще ги познаете.
Не съм забравил и президентът Първанов. При него нещата са уж между „Партизанин за бой се стяга” и „Вий жертва паднахте в неравна борба”, но нищо не е толкова елементарно. Първанов може и да има вид на хитър играч, на човек със силни приятели и действия на кукловод, но всъщност е заобиколен от посредствени съветници и разчита на слаб екип. Спомнете си как три дни преди изборите през юли заяви в интервю, че Борисов ще е принуден да приеме коалиция с БСП и ДПС, за да управлява. Прогноза, която притесни с недалновидността си дори виделите какво ли не социологически манипулатори.. При положение, че на бюрото му всеки ден „кацат” докладите на всички тайни служби в държавата. Ега ти службите, би било редно да кажем. Или ега ти... знаете какво. Едно птиче ми каза, че и той щял да заложи на Атанас Семов. Не явно, но с упование. Пък и нали Борислав Борисов му е съветник.
Чуждият фактор
Американското посолство си знае работата. Не се намесва пряко, често на принципа „по-добре късно отколкото никога”. Което за нас понякога си е направо никога...
Москва действа по план. Може да е от времето на Брежнев, но си е план. Можем да се правим на смели и независими, но ГРУ (Военното разузнаване) има своите шансове у нас, както обикновено, което често е причина за американското „късно”...
Британците са дежурните посредници, които знаят доста неща, както и как да ги използват.
ЕС ще помага на Борисов, защото все едно помага на себе си. Ако харесваха Станишев, Яне или царя броя на билбордовете из страната преди пет месеца щяха да изиграят някаква роля. Но не изиграха. И още нещо: ако в ЕС са харесали един каратист, това не означава, че харесват каратето в политиката.
Ще продължим да сме най-семплата армия в НАТО, но ще продължим участието си в мисиите в Афганистан, Ирак и другаде, което е причудлив факт, откъдето и да го погледнем. Пирати пък ще отвличат наши в Сомалия, където те ще се чувстват като у дома си.
Севт ІІІ
Тракийски цар
P.S. Може да не ви харесва моята кратка и не особено съдържателна прогноза, но тя се базира на дългогодишните научни изследвания на феодалните тракийски старци, известни още като жреци на Орфей, Вакх, Сабазий и Рез... Освен това от Фрога са ме поканили да кажа какво ще се случи, а не какво е добре да се случи. Има разлика. Получавам и много писма в НИМ, където съм на квартира, с питане дали ще има в България режим на „силната ръка”. Малко се притеснявам от отговора, но такъв режим е наложен от 1328 години насам: „Свил десницата корава...” Знаех, че ще прозвучи тъпо, но като ме питате... Само отмерени движения с десницата не стигат, трябва и акъл.
